Купих си нов велосипед… Не, че въртя кой знае колко с него, но върши чудесна работа от офиса до дома и обратно. Оказа се обаче, че съм го ползвал незаконно.

В Закона за движение по пътищата пише:
За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
– спирачки;
– звънец и да няма друг звуков сигнал;
– устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
– бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

Това означава, че моят велосипед не става за движение по пътищата, въпреки че е купен току-що. Нямам фар, стоп и звънец – така се продават велосипеди в почти всички големи магазини… Според изискванията на ЕС велосипед без фар (но със светлоотразител отпред) може да се движи през светлата част от денонощието. Но в България не може. Няма логика, но не може. Мисля си, че тази част от ЗДП би могла да се преразгледа и да важи само за тъмната част от денонощието и при намалена видимост…

Според една статия във в-к „24 часа“, всеки трети проверен велосипедист бива глобяван от КАТ. И как няма да е така, когато велосипедите не отговарят на изискванията още от магазина.

Замислете се, продавачите нямат право да продават автомобил в ЕС, ако той не отговаря на точно определени технически изисквания. За да получите регистрационен номер и да карате автомобила по пътищата, той трябва да мине през технически преглед. Така например внесените от САЩ автомобили не могат да се движат по нашите пътища, докато не им се оправят мигачите да светят в жълто, а внесените с десен волан – докато не им се регулират фаровете. Добре, де, поне на теория. И при повечето странности се слага информативен стикер (например стикерът „GAS“ при автомобилите с АГУ).

При велосипедите обаче регистрация и технически преглед няма, така че масовият купувач като мен влиза в магазина и иска да си купи колело, с което да ходи на работа… Не му пука дали е mountain bike, racing bike или city bike… за него в най-добрия случай е просто „байк“… харесва си даден модел, плаща го, излиза на улицата и става нарушител мигновено, при това без да знае.

Поради ред (не само икономически) причини би било неефективно да се задължат продавачите да продават само колелета, отговарящи на изискванията на ЗДП. Но това, което е лесно постижимо е да се направи закон, с който поне велосипедите, които не са предназначени за движение по обществените пътища да бъдат маркирани. Така всички печелим:

• Продавачите, защото много повече хора ще си купуват фарове, звънци и светлоотразители допълнително или пък ще предпочетат по-скъпите, оборудване модели, от които печалбата е по-голяма;
• Купувачите, защото ще знаят какво купуват и ще разграничават ясно дали имат право да карат определени велосипеди по обществените пътища;
• КАТ, а и всички ние, заради един по-безопасен свят с по-малко нарушители.

Ако зависеше еднолично от мен, веднага бих направил етикети, подобни на тези, които задължително да се поставят от продавачите на велосипеди (направени за 2 мин., с повече инвестиция на време могат да станат доста по-добри):

Естествено, има всякакви варианти за дизайн. Евентуално продавачът може например да включва и какви атрибути има или няма даден велосипед, например:

Не знам колко добре я обясних, но пък съм сигурен, че сте схванали идеята.

Предложението съм го пратил и на сдружение „Велоеволюция“, с които се надявам да постигнем някакъв реален резултат. А ако вие сте или не сте съгласни с идеята или пък със ситуацията в момента, кажете си мнението в коментар.

Мило момиче,

Чудиш се какво да му купиш за Коледа, Нова година, рождения ден, именния ден, годишнината, завършването или просто ей така… Нищо по-лесно от това – давам ти цели 50 идеи за подарък на мъж, разделени по 5 в 8 различни категории.

Преди това три бързи съвета, валидни за всички подаръци:

1. Съобразно неговите любими неща, а не твоите! Ако той слуша метъл, вземи му нещо черно, кожено и мрачно, независимо колко е сладко онова розовото или в по-добрия случай – небесно синьото с прасковен оттенък. Разбра ме.
2. Мъжете отдават значение на персонализацията, нищо, че не винаги го показват. Почти всеки предмет може да се гравира лазерно или да му се отпечата някаква щампа срещу скромна сума. Това, опаковката и времето, отделено като внимание за любимия човек имат голямо значение.
3. Почти всяка джаджа се предлага в редица варианти, марки, модели. Важно е да разбереш кои са неговите любими и защо. По практическите неща ще се опитам да дам акъл, но времената се менят много бързо и актуалните неща – също.

Ето и идеите:

Туризъм и пътувания

1. Спален чувал, палатка, възглавничка за пътуване – тези, които обичат да пътуват, трябва да спят някъде. Можеш да започнеш с U-образната възглавничка за дълги полети и да свършиш за качествен спален чувал (може да вземеш и два, които се обединяват, в случай, че и ти си падаш по тези неща) с добра термоизолация. Колкото до палатката, добре е да е двуслойна, лека и да се сглобява, разглобява и пренася лесно. Тия за по 20-30 лв. са боклуци, хубавите палатки започват от трицифрена сума. Ако нямаш пари, вземи му туристическо котлонче по-добре. В магазина за туристически стоки ще ти обяснят.
2. Фенерче или челник – който ходи по тъмно, трябва да си свети. Особено ако обича да ходи по пещери и палатки в гората. Един хубав LED фенер няма да му е излишен, особено ако е челник или пък вместо с алкални батерии се зарежда посредством динамо, така че да не остане без ток. Цените започват от 5 лв., но могат да достигнат и над 300 лв. за професионално оборудване като Silva X-Trail Plus Headlamp например.
3. Раница или куфар – тук разнообразието е огромно, но има няколко важни неща, които е добре да знаеш. Първо – не му ги подарявай празни: сложи два билета за екзотична дестинация (това само по себе си също е добър подарък), пуловер, шал или ги напълни с 1000 листчета, на които си написала „Обичам те, говедо!“… твоя си работа. Аз мога да помогна само за избора на раница или куфар. За раницата: трябва да е лека, да прилепва плътно по гърба, но и да го проветрява; ако има вграден дъждобран, много джобове, извод за минерална вода и е промазана: още по-добре; имай предвид и на какви пътешествия ще му се налага да я ползва – едномесечни експедиции или по-скоро следобеден поход в планината, това е от голямо значение за размера ѝ. За куфара: трябва да е лек, особено ако ще се ползва в самолет. Пак поради тази причина, няма смисъл да е прекалено голям и после да стои полупразен. Колкото до по-малките куфари, гледай да е по-тесничък и да влиза в изискванията за размер на ръчен багаж на повечето самолетни компании. Бонус: да се върти на 360 градуса, да има телескопични дръжки и да е от як материал като алуминий или карбон (сега си сложи между 10 и 100 лв. за всяка екстра и ще получиш крайната цена).
4. Уоки-токи - ако кара ски или сноуборд, губите се из планината, пътувате с коли с приятелски семейства или пазаруването ви в мола прилича на акция на спецотряд, уоки-токито е задължително. Важно е да е с литиево-йонни батерии, да има здрав обхват и да работи при ниски температури (особено за зимни спортове).
5. Швейцарска ножка – всеки мъж обича подобна джвъчка, а функциите към нея започват от 1 (ножка) и стигат до 101 (сред които USB флаш памет, нокторезачка и отделни пили за пластмаса, дърво и метал). Водещи марки са Victorinox и Wenger, а като алтернатива можеш да му купиш военен нож (искай му 5 стотинки, защото нож се продава, а не се подарява) или пък т. нар. мултитуул, който си е цял комплект инструменти с големината на клещи.

За снимане

1. Фотоапарат или камера - повечето мъже обичат да снимат. Може би им е останал ловджийският инстинкт от праисторически времена – неслучайно глаголът „shoot“ на английски се използва както за „стрелям“, така и за „снимам“. Фотоапарат или камера? Почти всички фотоапарати могат да снимат и видео, почти всички видеокамери могат да правят и снимки. За любители това е ок. За качествени, полупрофесионални и нагоре изображения е добре да си имате видеокамера за видео и фотокамера за снимки. Видовете, моделите и разновидностите са неизброими. Ако искаш да си решиш проблема с идеите за подарък за няколко години напред, вземи му апарат със сменяема оптика (DSLR или още по-новите – MILC) – ако се зариби, има да купуваш аксесоари…
2. Аксесоари за фотоапарат – като сме на темата за аксесоарите: най-важните неща са карта памет (не жали пари, трябва да е огромна, особено за видеокамера; 64 или 128 GB карта е добре), резервни батерии (имай предвид точния модел, най-добре да вземеш грип за професионални апарати). За хората със сменяема оптика разнообразието е още по-голямо: обективи (трябва да се поразровиш и да понаучиш видовете – дългофокусен или широкоъгълен, твърд или zoom, без и със стабилизация и т. н. Други важни аксесоари са външна светкавица, филтри (UV и поляризационен поне), дистанционно, пчелна пита, бял куб, комплект за почистване и какво ли още не – иди в специализиран магазин и ще ти обяснят подробно.
3. Калъф или раница за фотоапарат – всичко, споменато по-горе трябва да се съхранява някъде, нали? Не е разумно техника за стотици, хиляди и дори десетки хиляди лева да я носиш в найлонова торбичка… Има много яки калъфи, кейсове, куфарчета, раници и тем подобни, предназначени специално за техника. Когато избираш, имай предвид големината на фотоапарата и обективите: тъпо е за малко апаратче тип „сапунерка“ да се мъкне цяла раница, а още по-тъпо – апаратът да не се побира в калъфа. Даже те съветвам да му „откраднеш“ цялата фототехника за малко и спрямо нея да избереш чантата, раницата или калъфа. Други важни неща: ударозащита (ще я носи в града или ще я търкаля по планините), водо- и прахозащита (ще снима ли в пясък, сняг, дъжд и други екстремни условия), колко лесно е да извади бързо каквото му трябва от раницата, колко нови аксесоари може да се добавят и т. н.
4. Статив – за качествени и стабилни снимки, особено на ниско осветени места (нощно време, концертни зали, заведения), за панорамни снимки, timelapse-снимки и др. се налага употребата на статив. Добрата новина: всички стативи са съвместими с всички видеокамери и фотоапарати. Лошата: някои фотоапарати с обективи стават толкова тежки, че стативът лесно може да не ги издържи и да тупне от слаб ветрец, съсипвайки цялата техника. Затова – избирай много внимателно, цените варират от 10 до 1000 лв. и 100-кратната разлика е основно поради тази причина. Освен стандартният триножник, замисли се и върху допълнителен „мини“ вариант (лесно преносим и удобен за малки устройства), както и за статив тип „октопод“, който лесно се захваща за улични стълбове, клони на дървета и др.
5. Подводен калъф за фотоапарат - слагам го в отделна категория, защото приятелят ти точно това може би го няма, а ще се накефи да снима рибите под водата.  Тук е моментът да му кажеш, че трябва да те заведе на някое място, подходящо за подводна фотография и между другото му вкарай списъче с о. Каталина (Калифорния, САЩ), Ривиера Бийч (Флорида, САЩ), Кона (Хаваи), рифовете Паланкар (Мексико), о. Кокос (Коста Рика), Тигровият плаж (Бахамски острови, внимание: тигрови акули!), каньонът Солт Ривър (Вирджинови острови), „Сестрите“ (Тобаго), Заливът на котвите (Малта), о. Тортуга (Италия) и в краен случай о. Хиос (Гърция). Току-виж те огряло.

За телефона му

1. Смарт часовник - твоят човек обича да има най-новите джаджи, дори да не са съвсем практични? Има последен модел смартфон (ако няма, това също не е лоша идея за подарък)? Вземи му и смарт часовник като Pebble или Samsung Gear (внимание: съвместим с точно определени Samsung-телефони) например. Гарантирано готина техничарска играчка, а можеш да му вкараш предварително датите на рождения ти ден, годишнината и тем подобни, за да не ги забравя.
2. Подвижен статив - не му трябват турбо-професионални огромни фотоапарати и видеокамери: човекът предпочита да си ползва телефона за такива неща. Обича да си прави селфи-клипчета? Подвижният статив е чудесен подарък в този случай, за който едва ли някой друг ще се сети – Swivl е едно от десетките решения, които се предлагат.
3. Калъф - почти всеки собственик на смартфон си слага и предпазен калъф. Той има няколко свойства: предпазва от удар и издраскване, придава индивидуалност и в някои случаи – стил, а в други – кич. Тук вариантите са хиляди, а цените варират от 10-тина лева до 5-6 цифрени суми, в случай, че решиш да му украсиш калъфа с диаманти (което е тъпа идея, понеже ние мъжете не се трогваме от такива неща). Нека кажа, че има калъфи за телефон със слот за поставяне на втора SIM-карта (Vooma), допълнителна батерия (Incipio offGrid) и практически военна защита от наранявания (Griffin). Ако не си сигурна за вкуса му, вземи му нещо черно, сив металик или карбонов дизайн – класика. Добър избор е калъф с емблемата на любимия му футболен отбор, автомобил и т. н. Както и при фотоапаратите, има и подводни калъфи, които дори имали функция „разговор под водата“ (wtf?)
4. Допълнителна батерия - най-големият проблем на съвременните телефони е, че батерията им свършва бързо. Има обаче устройства, които са също портативни, зареждат се от контакта предварително (някои могат и от слънчевата светлина или на принципа на динамото) и в нужния момент дават онзи така необходим заряд на телефона. Удобна джаджа!
5. Допълнителна памет – необходимо нещо, особено ако искаш повече приложения, музика, снимки и видео в телефона си. При Android-телефоните със слот за карта е лесно – купуваш една огромна карта-памет (само виж какъв е поддържания от телефона максимум) и всичко е шест. При iPhone обаче не е толкова просто. PhotoFast е що-годе стилна, много скъпа и сравнително функционална кръстоска между флашка и допълнителна памет за iOS-базирани устройства.

За автомобила, мотора, велосипеда и другите превозни средства

1. GPS навигация - Пътувате често, писнало ти е да се въртите като идиоти по разни непознати места, да се губите и той да не иска да пита за пътя? Въпреки че повечето нови телефони имат подобна функция, специализираният GPS е много добър избор за подарък поради няколко причини: измислен е специално за това, говори на български, губи те по-рядко (особено ако си обновяваш картата редовно). Бих казал, че в световен мащаб най-добрата марка е TomTom, но в България най-добрата карта е на Garmin. Най-добре е тук да се вземе GPS с карта от karta.bg, от чужбина може и по-евтино да излезе, но имай предвид и цената на българската карта след това.
2. Мобилна прахосмукачка – Той си обича автомобила толкова, че те кара да се изтупваш и да си избърсваш подметките с влажни кърпички преди да се качиш? Сега е моментът хем да му намериш подарък, хем да го зарадваш и хем негласно да му отмъстиш за ютията, която подари на твоя рожден ден. Вземи му прахосмукачка за автомобил, която се зарежда от запалката. Philips MiniVac е страхотен избор и струва около 60 лв., но има и по-евтини алтернативи в магазините за хранителни стоки. Има и по-скъпи, ама не знам дали си струва…
3. Комплект инструменти - Какъв българин си, ако не можеш да разглобиш половин кола с подръчните инструменти в багажника? Ама трябва да имаш подръчните инструменти. Можеш да оформиш комплект както за колата, така и за дома. И едно сандъче с чук и романтичен надпис „чукай по-често“ върши работа, той останалите неизвестни ти видове ключове, отвертки, бушончета, клеми, свински опашки, кози крака и други животински чаркове сам ще си ги напълни…
4. Багажник за велосипеди или таванен - Знаеш ли какъв зор е да пълниш багажника всеки път по шевовете, когато ходите на море? А знаеш ли какво е да вкараш колело в багажника? На тези проблеми човечеството отдавна е намерило решение в т. нар. rooftop боксове. Като марки, Thule, Yakima и Neumann са сред най-добрите брандове. Имай предвид, че багажниците на покрива на автомобила се състоят от две части: греди и неща, които слагаш върху гредите (кутия, багажник за велосипеди, кошница и т. н.). Гредите са различни за различните модели автомобили. Повечето от тези подаръци се опаковат трудно и почти не се събират под елхата обаче.
5. Каквото и да е с любимата му марка – Мъжете обичат марката на автомобила си. Неслучайно се носят легенди за пернишкия VW Golf и субару-форума. Това ти дава възможност за неограничено действие: миниатюрна количка с първия му автомобил, брандирано яке с настоящия му, тениска с любимо лого, вентили за гумите, стикери, календар и т. н. според възможностите и желанието ти. Може да отидеш до представителство на съответната марка – там често имат какво да предложат. Цените обаче няма да ти харесат – разликата е сравнима с чанта на Versace от Илиенци и такава в официалния магазин на Versace в Париж.

За компютъра му

1. Странна USB-джаджа за компютъра му – Той работи на компютъра, прибира се, играе на компютъра, ляга си… с компютъра. Познато. Вземи му джаджа за компютъра: USB флашка, USB вентилатор да го охлажда, USB котлонче да му държи кафето топло, USB ракетна установка да се трепе с колегите в офиса… въобще USB е голяма работа. В краен случай му направи подложка за мишка с ваша снимка.
2. 3D-принтер - Не, че да му вземеш нормален принтер или скенер е лошо, просто 3D-принтерите са си голяма гъзария: можеш да си отпечаташ произволен проект. Особено подходяща джаджа за архитекти, дизайнери и хора, които държат да са в крак с модата. Джаджата обаче е скъпа – най-евтините модели започват от цената на един хубав лаптоп. В бъдеще цените ще падат. Плюсът за теб – ще можеш да си принтираш обеци, герданчета и други простотии в каквато си искаш форма.
3. Геймърски волан - Ако обича да се разтоварва с игрици, вземи му волан. Всяко момченце обича да върти геврека и да натиска педалите, а съвременните игри носят много голямо удоволствие. Цените започват от около 50 лв. и свършват на топ-моделите на Logitech за около 600 лв.
4. NAS – Обичаш снимките и видеоклиповите ви заедно, нали? И ги пазиш на лаптопа, външен диск или CD-та. В най-добрият случай, на трите. Ами ако някое от устройствата се скапе? Снимките отиват по дяволите. NAS-устройството може да се купи с 2 до 16 хард-диска (макар че 4 е напълно достатъчно за домашен такъв), където да пазиш данните си сигурно. С RAID имаш гаранция, че данните ще се запазят, дори единият от дисковете да се скапе. NAS-ът не е евтин (хубавите започват от 300 лв. без хард-дисковете, които също не са евтини), но пък е една чудесна възможност да си запазиш важните файлове на сигурно място. А, да, също така да ги достъпваш през Интернет, ако се оправиш с настройките и имаш малко по-нов NAS.
5. UPS - ако твоят човек не обича лаптопа и си има настолен компютър, какво би станало, ако токът угасне в най-неподходящия момент? Вземи му UPS – така ако стане токов удар, UPS-ът ще го предпази, а ако токът спре, твоят човек ще има 15-20 мин. да си довърши работата, да си запише нещата сигурно и да спре компютъра.

За музиката, която обича

1. Kачествени слушалки - да, може и да ти звучи като тъп подарък, ако никога не си ползвала слушалки за над 100 лв. Истината е, че когато си взех такива слушали и ги изпробвах, разликата с другите беше… все едно за първи път слушах любимите си парчета. Естествено, не само цената е важна – дизайн, издръжливост, максимална мощност, честотен обхват, номинален импеданс, магнитна система, мембрана, вид на проводника и накрайника, материали и мекота на възглавничките – всичко има значение. Аз лично предпочитам Full Size слушалки тип „диджей“, с неодимов магнит, с шумоизолация, но без шумоподтискане и се спрях на Philips SHL 3300, но има и много по-каествени и скъпи модели (Fidelio, ех, Fidelio).
2. Билети за любим концерт – феновете сте на една и съща група. Виж кога идват в България или направо организирай екскурзия до близка дестинация, където имат концерт.
3. Новото CD на любимия му изпълнител - ако следиш любимите му изпълнители, може да нацелиш момента, когато е излязъл новия албум на даден изпълнител (или пък да намериш рядък колекционерски такъв в eBay). Само внимавай, защото най-вероятно той също следи излизането на албума и ще си го вземе няколко часа след като е излязъл.
4. Докинг-станция за телефон - мислех да пиша стерео-уредба, но това се свързва с касетофон или CD-плейър. Най-новите уредби всъщност зареждат мобилния ти телефон (има такива с директна приставка за iPhone) и жично или безжично получават музиката на него. Работят с флашки, SD карти и дори интернет… въобще, в крак с новото време са.
5. Музикален инструмент – твоят човек е музикален и винаги е искал да се научи на китара, пиано или флейта. Ето сега е моментът да му вземеш инструмент. Дали ще е самоук или ще ходи на уроци не знам… Само внимавай с подаряването на тъпан: може да не го възприеме по подходящия начин.

За дома и вилата

1. LeoKey - това е джаджа, която видях на IFA в Berlin и мисля, че всеки трябва да има (дори се замислям да ѝ стана вносител). Идеята е проста – вместо ключовете да ти дерат джобовете, подобно на ключодържателят за кола можеш просто да натиснеш бутон от 1 до 6 и да използваш нужния ти ключ. Заготовките можеш да направиш при всеки ключар. Работи само със стандартни секретни ключове.
2. Прахосмукачка-робот - никой не обича да чисти вкъщи, още по-малко пък любимият ти мъж. По-добре му вземи една робо-прахосмукачка, която обикаля и почиства пода. Да знаеш, че не става за прекалено неравни повърхности, няколко етажа и др., а и цената ѝ е към 1000-2000 лв. Ще ѝ се зарадва само, ако чистенето е и негово задължение.
3. Робо-косачка - някои обичат да косят тревата пред къщи, други – не. За вторите са измислени робокосачките. Подарък за хора, които наистина си имат всичко, включително и вила с ливада.
4. Лазерни мерителни устройства - ако ви предстои ремонт или мъжът ти се занимава с разни майсторлъци, неща като лазерен нивелир, лазерна рулетка или детектор за метал и вода, който помага да разберете къде ще се пробива е невероятно удобен и малко известен подарък.
5. Електрическа отвертка – удобно устройство, което е нужно на всеки дом. Полезен инструмент, който ще спаси мъжа от сериозни мускулни травми при  дребни ремонти вкъщи като сглобяване на секции.

За свободното му време

1. PlayStation 4 – След като си го спасила от тендовагинит с електрическата отверка, можеш да го спасиш и от нинтендовагинит като му вземеш PS4: най-новата, най-яката и въобще най-най-най-геймърска конзола в момента. И забрави за каквито и да е социални контакти в близките 3 месеца. Той обаче ще се накефи на макс, обещавам.
2. Хеликоптерче с дистанционно - тези джаджи са сравнително евтини, а всеки мъж тайно си мечтае от дете за такова нещо. Поглези го и му вземи тази играчка. А, да, отваряй вратите бавно и ако чуеш нечленоразделен тревожен звук, ЗАЛЯГАЙ!
3. Макетно управляемо влакче - макетните влакчета не са играчка. Те са скъпо хоби и отнемат много време, пространство и усилия. Но пък правят дома по-красив и наблюдаването им успокоява. Писали сме за това вече.
4. Wi-Fi танк/автомобил – това е леко осъвременен вариант на количката с дистанционно. Цените започват от около 150-200 лв. и въпросното превозно средство може да се командва от смартфон през Wi-Fi. Има и камера, така че внимавайте децата да не го намерят и да го използват като тайно разузнавателно средство в родителската спалня.
5. Книга, e-reader, книга-сейф и други хубави неща за четене - хубавата, нормална, обикновена, хартиена книга е чудесен подарък. Винаги, стига да е съобразена с предпочитанията и интересите на човека. Абонамент за любимият му вестник или списание също не е лош вариант. Може да му вземеш и e-reader, с който да си сваля книги и да си ги чете в електронен вид (много внимавай с поддръжката на кирилица). А ако предпочиташ домашната библиотека и се чудиш къде да си държите ценностите, вземи му книга-сейф.

За спорта

1. Хубава топка - Твоят човек обича футбола, баскетбола, волейбола, ръгби… Вземи му една хубава топка, не му мисли. Топките са важно нещо за мъжете, ти не разбираш… но хората в магазините за спортни стоки разбират. Вземи му готина топка за любимия му спорт и му дай да разбере, че той е мъжът с най-яките топки
2. Спортен екип и аксесоари - Идеята е проста: ски-екип за скиорите, водолазен екип за водолазите, футболен екип за футболистите… тук разнообразието е голямо, ценовият диапазон – също. Ако можеш, огледай му гардероба и виж коя марка ползва – напр. Adidas, Nike, Head, Salomon, … Вземи му същата, освен ако не си сигурна, че би предпочел нещо друго.
3. Велосипед - Защото е яко, можете да ходите на излет в планината с колелетата, искаш да ползваш повече общата кола, а той спокойно може да ходи с колело на работа и на всичкото отгоре е най-екологичният транспорт. Ако пък вече си има велосипед, можеш да го обезопасиш със светлотразително яке, каска, фарове, стопове, да му вземеш километраж или пък мини-комплект за поправка на велосипед…
4. Часовник, хронометър, апарат за кръвно - всякакви мерителни джаджи са добре дошли, стига да съвпадат с интереса му и представите му за добър дизайн. Ако има часовник обаче, най-вероятно си го харесва, така че трябва да си много уверена в себе си, за да му вземеш нов.
5. Action камера – за да записва подвизите си. Тук разновидностите са много – подводна камера, камера за следене на произшествия за автомобил, мотор или велосипед, шпионска камера, камера за нощно виждане. Обърни внимание и на аксесоарите за прикрепяне: към каска, към рамка на колело, към китката, към дреха, към ски и т. н.

За децата и семейството му

1. Еднакви тениски за него и детето - при нас, мъжете, чувството за принадлежност към даден отбор е много важно… Делим се на Левски/ЦСКА, Audi/BMW/Mercedes, Adidas/Puma/Nike, вече споменах в тази публикация, че тези неща са важни. А какво по-хубаво от това детето и таткото да са от един отбор и това да си личи отдалеч? Взимай и не се замисляй за друго, освен за размера на тениските.
2. Lego Mindstorm – ако твоето момче обича лего, но е попорастнало, Mindstorm е именно за него. Това не е просто Lego, това си е цял робот, може да се програмира и е както развлечение за мъжа ти, така и страхотно упражнение по логическо мислене, програмиране и роботика на децата. Има си и подобаваща цена обаче: над 800 лв. към момента.
3. Настолна игра – обичате Монополи и Скрабъл, но са ви писнали. Шах, дама, карти… доскучали са ви. Вземи му някоя от популярните в Западна Европа игри (а вече и у нас) като Каркасон, Заселниците на Катан, Ticket to Ride, DixIt, Пандемия и др. Гарантирани часове забавление и повод за събиране с приятелски компании.
4. Хладилна чанта – пикниците вървят със студена бира. Ако нямате хладилна чанта и често си правите излети, хладилната чанта е чудесно решение. Вземи малко по-голяма и дълбока, да побира поне две големи шишета бира прави… От там нататък е екстра, ако има готин дизайн, удобни дръжки, може да се свърже към запалката на колата (за допълнително охлаждане), има приставка за закачане към яхта (ето един чудесен повод да обиколите гръцките острови и да я изпробвате тази чанта колко добре стои на яхтата, ей).
5. Буренце с ракийка – е, за децата не знам колко е подходящо, но любимият ти, неговият баща, твоят баща, техните чичовци и татковците на техните чичовци, заедно с комшиите ще оценят силата на отлежалата в буренце ракийца, която могат да си наточат… 5-15 литра обем си е перфектно за апартаментни условия, а с. Врачеш (Ботевградско) се слави със своите бъчвари, които с удоволствие ще ти обяснят дали е по-добре дъбово или акациево буре. Да напомня, че можеш да го гравираш и надпишеш…

Е, това бяха над 50 идеи за подарък. Дано съм ти бил полезен. Цветя и бонбони не пия.

Не ти стигат? Виж и 50 идеи за подарък на жена, някои са напълно приложими и в мъжки вариант.

Картинката си казва всичко, но все пак… Индустрията за детски играчки понякога прекалява.

Комплект „Малкия доктор“ струва 42.90 лв.!!! За пластмасови боклуци…

А ако решите да купите истински комплект на детето, ето една примерна комплектовка:

• Апарат за кръвно със стетоскоп. Освен, че ще може да си мерите кръвното, ако стетоскопът оцелее, ще можете да покажете на детето си как наистина работи той и да чуе дишане, сърце и т. н. Недостатък: при изпускане и падане на стетоскопа, се чува болезнено силно.
• Хирургическа шапка, санитарна маска, спринцовка и разни дребни неща са стотинки и може да се купят от всяка аптека. Може да пожертвате малко от домашния бинт, памук, козметични тампони, клечки за уши, стари шишенца (внимавайте с малките капачки) и опаковки от безвредни стари лекарства (внимавайте с остри краища, малък размер или останало лекарство – почистете ги добре).
• Автоаптечка за 5 лв. – получавате детска „лекарска чанта“ и куп превързочни материали. Премахнете безопасните игли, внимавайте с бинта и ръкавиците (да не се задуши малкия хирург или да не глътне нещо дребно).

Накратко – за деца под 3 години тази алтернатива едва ли е подходяща.

Но за деца над 3 години, които не гълтат всичко не само играта ще е по-реалистична, а и на вас ще ви излезе по-тънко… Да не говорим, че винаги може да използвате стетоскопа, пинсетата или (недай Боже) кръвоспиращата лента по предназначение… Трябва само да хвърляте по едно око на малките лекари или най-добре да се превърнете в техни пациенти…

Вие какво мислите?

Резултати от анкетата „50 интимни въпроса“

Февруари – месецът на любовта и секса, алкохолът и виното, интимните въпроси, техните отговори и рождения ден на Биляна… През февруари 2013 г. решихме почти на майтап да направим едно проучване сред читателите ни, като ги помолихме да отговорят на 50 интимни въпроса.

На някои от читателите ни въпросите се сториха твърде странни, на други – твърде обикновени, на трети – прекалено лични, на четвърти – тъпи… повечето от вас обаче не останаха безразлични към анкетата и благодарение на това събрахме толкова много отговори, че проучването стана доста сериозно, а като брой респонденти могат да ни конкурират само проучвания на гиганти като Durex и Playboy…

Още утре ще ви разкажем по-подробно за участниците в анкетата по възраст, пол, занятие, взели участие в това предприятие (както казва дядо Вазов).

Не обещаваме, поради многото други ангажименти, но ще се опитаме всеки ден през февруари да публикуваме парченце информация, базирана на резултатите от нашата анкета, или общо 28 публикации по темата! Има доста любопитни изводи, така че този месец непременно следете блога ни!

До утре, когато ще дадем повече подробности за участниците в анкетата.

- Правил ли си някога тройка?
- Не!
- Тичай бързо у вас тогава!

След като вчера изяснихме важността на презервативите, днес продължаваме с тройките. Тройката е хубаво нещо – питайте всеки излизащ от изпит студент, който едва-едва е взел изпита си… Той ще ви обясни, че три е сакрално число, както и колко голяма е разликата между двойката и тройката. Надали обаче знае, че 3,3% от студентите са правили и тройка с две жени (обикновено наричана „шведска“) и тройка с двама мъже (обикновено наричана „руска“, но според някои източници „руската тройка“ е мъж, жена и мечка). Разбира се, можем да ви кажем и за типичната студентска тройка (двама правят секс, а третият се прави, че спи), за македонска тройка (двама правят секс, третият лежи с нож в корема), гръцка тройка (двама убеждават трети, че правят секс, той се прави, че им вярва), италианска тройка (двама говорят, че ще правят секс, третият също говори), израелска (двама правят секс, третият урежда правата за излъчване), немска (третият следи дали се спазват стандартите), английска (третият прави чай), арабска (третият подготвя динамит и изявление), афганистанска (един прави секс, другият държи козата), българска (един прави секс, двама му дават акъл) и, разбира се пернишката Голф Тройка…

За тройките можем да пишем много, много, много… За някои това е недостижима секс-мечта (в следващите дни ще си говорим за това), за други – начин да „изневеряваш легално“, за трети – тотално табу, за четвърти – ежедневие… Има тройки, в които всеки е независим; има и такива, в които третият е „пришълец“ за дадена двойка; тройки по здрачаване; тройки на разсъмване; тройни коалиции; тройки кебапчета… Шарен свят! И тъй:

Както виждате от графиката, мъжете, правили тройки са повече. Това би било странно в една затворена система, но реалността е друго нещо. 16,31% от мъжете са правили руска тройка, а 11,59% – шведска тройка. При жените тези проценти са съответно 12,80% и 6,25%, което още от началото ни подсказва, че тройката с двама мъже е по-популярна. Едва 4,10% от запитаните обаче имат база за сравнение. За хомотройки (трима мъже или три жени) не сме предвиждали въпроси, а за да ни е по-удобно, навсякъде по-долу в синьо отбелязваме тройките с повече мъже (2 мъже и 1 жена), а в червено – тройките с повече жени (2 жени и 1 мъж).

Откриваме, че най-активни в тройките са хората на възраст между 30 и 40 години, като шансовете ви за руска тройка нарастват с възрастта, докато този за шведска практически не се променя.

Броят партньори също играе важна роля върху шанса ви за тройка. Процентът на хората с над 10 партньори, правили тройка с двама мъже достига 35%, т.е. всеки трети.

Хората, които изневеряват или знаят, че са им изневерявали също правят повече тройки. Около 1/4 от хората, преживели изневяра многократно (без значение от коя страна) са правили тройка с двама мъже. Добавете и още 10-15% тройки с две жени и сравнете с минималистичните 8-9% руски и 3-4% шведски тройки на хората, които никога не са изневерявали и са сигурни, че на тях също не са им изневерявали. Като цяло видът и статусът на връзката нямат кой знае какво значение, с едно малко изключение: една четвърт от хората, които не са наясно с връзката си са правили тройка с двама мъже, но никой от тях не е правил шведска тройка.

Притежанието на материални блага като цяло увеличава шанса ви за тройка. Всички стойности при притежателите на „каквото и да е“ са над средното, но шампиони са собствениците на вили и курортни имоти – 22,62% от тях са правили тройка с двама мъже, а 14,29% – тройка с две жени.

Влияе ли местоживеенето на шанса ви да правите тройка? О, да! Ако сте в село или малък град, шансът да правите секс с още двама е най-голям. Там всеки 10-ти е правил шведска тройка, но пък 1/4 от хората са правили секс в категория „двама мъже и една жена“.

В Русе имате най-голям шанс за шведска тройка в пределите на България. Но ако не искате да се ограничавате до родината ни, най-добре идете направо извън Европа – там правят повече шведски, отколкото руски тройки. Най-малко тройки правят във Варна. По този показател морската ни столица се доближава до Европа.

Колкото до позицията в службата, искаш ли да правиш тройка, най-добре е да си мениджър. Държавните служители обаче правят най-много тройки с двама мъже и една жена: всеки четвърти го е правил! За сметка на това са на последно място по шведски тройки, най-вероятно заради големите данъци в Швеция и фактът, че уж са кралство, а имат повече депутати от нашите (техните са 349, но да не се отплесваме). Безработните са правили еднакво шведски и руски тройки, а всеки 10-ти анкетиран в майчинство е правил тройка с двама мъже, всеки 20-ти – с две жени.

В кой бранш обаче тройките са по-популярни?

Оказва се, че глобализацията силно влияе тройките. Хората, занимаващи се с транспорт, логистика, автомобили, авиация, администрация, човешки ресурси, интернет и електронна търговия правят най-много тройки. В дъното на класацията са архитекти, строителни инженери, счетоводители и финансисти, които (заедно с телекомуникации, които са в средата на класацията) знаят за тройка само от чертежи и изчисления, а за шведска такава не са и чували…

Всъщност, ако искате шведска тройка, търсете я сред хора, работещи в сферата на туризъм, спорт, отдих, хотели и ресторанти. ХоРеКа, туризъм, отдих и спорт са единственият бранш, където шведските тройки са по-популярни от руските. А ако предпочитате тройка с двама мъже, тичайте към офиса на секретарката или HR-ката: 3 от 10 се навиват! Всъщност, направихме допълнителна проверка с филтър по пол и при жените резултатът излезе дори малко по-висок.

Юристите и хората, занимаващи се с банки, кредитиране, застраховане и недвижими имоти са правили по равно и сравнително по много шведски и руски тройки – 15,15%. Прави впечатление, че и хората от сферите образование, наука, здравеопазване и фармация също не остават чужди на тройните секскоалиции.

До утре, когато ще пишем за секс с участието на над трима души (и да, знаем, че се движим назад с програмата, но важното е, че се движим).

Отдавна не съм писал за гуми, а ето – пролетта идва, а с нея – и времето за нови летни гуми. В България е препоръчително да се шофира с летни гуми от края на март до края на октомври. Най-важното за летните гуми са тяхната управляемост и спиране на сухи и мокри пътища. Това формира 60% от оценката на гумите, показани по-долу. Останалите фактори са комфорт, шум, степен на износване и разход на гориво, като данните са взимани и комбинирани от тестовете на ADAC, ÖAMTC, ACE и Autobild. Съобразявам се и със забележката на читателите, че различните гуми имат различно представяне при различните размери и съм ги разделил в три категории – малки, средни и големи автомобили (въпреки че разделението отново е условно – не е рядкост в днешни дни да видиш малък автомобил с 19″ джанти). Тестваните размери са 165/70/14 и 175/60/14 за малки, 195/65/15 и 205/55/16 за средни, както и 225/45/17 и 225/40/18 за големи. Важно е да се каже, че в класацията влизат тестове с модели от последните 3 години – все пак, това че даден модел е по-нов, не значи, че е по-добър. Стига приказки, ето я и самата класация:

Малки, ултракомпактни и супермини автомобили (14″ и надолу)

Най-добрите гуми:

1. Continental ContiEcoContact 5
2. Michelin Energy Saver
3. Pirelli Cinturato P1 Verde
4. Apollo Amazer 3G Maxx
5. Uniroyal RainExpert

Добър избор са и тези:
Bridgestone Ecopia EP 150**
Falken Sincera SN832 Ecorun**
Fulda EcoControl
Goodyear DuraGrip
Hankook Kinergy Eco K425
Hankook Optimo K715
Nokian Line**
Yokohama BluEarth

Най-лошите – не си купувайте:

Avon ZT5
Dayton D110
Debica Passio 2
GT-Radial Champiro Eco
Infinity INF-030
Kleber Dynaxer HP 3
Kormoran Impulser b2
Sava Perfecta

Компактни и средни автомобили (15-16″)

Най-добрите гуми:

1. Dunlop Sport BluResponse
2. Continental Conti PremiumContact 5
3. Yokohama C.drive 2
4. Goodyear EfficientGrip Performance
5. Vredestein Sportrac 3

Добър избор са и тези:
Atlas Sport Green*
Bridgestone Ecopia EP 150
Bridgestone Turanza T001
C Formula
Dunlop SP Sport FastResponse
Fulda EcoControl HP**
Fulda Sport Control*
Goodyear OptiGrip
Hankook Kinergy Eco K425**
Kumho Ecsta LE Sport KU39*
Maloya Lugano
Michelin Energy Saver Plus
Michelin Primacy 3*
Nexen N’Fera SU1*
Nokian Line**
Nokian V
Pirelli Cinturato P1 Verde**
Pirelli Cinturato P7 Ecoimpact
Point S Summerstar Sport 2*
Sava Intensa UHP*
Uniroyal RainExpert
Vredestein Sportrac 5**

Не си купувайте:
Chengshan CSR66
EP Tyres Accelera Phi
Federal SuperSteel 595
Goodride Radial S06
GT Radial Champiro 228
Hi Fly HF 805
Interstate Touring IST-1
Kleber Dynaxer HP 3
Marangoni Verso
Pace PC 10
Rotalla Radial F108
Sailun Atrezzo SH402
Sava Intensa HP
Sunew US618
Sunitrac Focus 9000

Големи, луксозни и SUV автомобили (17″ и нагоре)

Най-добрите гуми:

1. Continental ContiSportContact 5 (има и специална SUV* версия)
2. Goodyear Eagle F1 Asymetric 2 (има и специална SUV* версия)
3. Michelin Pilot Sport 3
4. Dunlop Sport Maxx RT (има и специална SUV версия – Dunlop SP Quattro Maxx*)
5. Vredestein Ultrac Vorti

Добър избор са и тези:
Apollo Aspire 4G
Bridgestone Potenza S001
Hankook Ventus S1 Evo 2 K117
Michelin Pilot Super Sport*
Nokian Z SUV*
Pirelli Cinturato P7 (SUV версия – Pirelli Scorpion Verde*)
Semperit Speed-Life
Yokohama C.drive 2

Не си купувайте:
High Performer Sport HS-2
Nexen N8000
Syron Race 1 Plus
Toyo Proxes T1 Sport

* Отбелязаните с една звездичка (*) гуми са тествани единствено в последния тест на AutoBild за 2014 г.
** Отбелязаните с две звездички (**) гуми са тестване единствено в последния тест на ADAC за 2014 г.
Съответно очаквам повече тестове, за да направя пряко сравнение на тези модели и да ги сложа във финалното класиране, но за тях може да считате, че са едни от топ-кандидатите в списъка, дори по-добри от моделите в Топ-5.

Сърфирайки в нета се натъкнах на доста интересен факт – четирите най-велики италиански марки спортни автомобили (Ферари, Ламборгини, Мазерати и Пагани) се произвеждат в регион с радиус едва 15-тина км. За да минете през четирите места, трябва да изминете само 70 км, което отнема по-малко от час и половина. Колко по-малко зависи от това с какъв автомобил се движите… Яко, нали?

Военноморските тюлени (на англ.- Navy SEALs) е най-елитната специална част в САЩ. Названието идва от игра на думи: SEAL е съкращение от Sea, Air и Land, означаващо Море, Въздух и Земя, обаче съкращението SEAL означава и тюлен на английски език.
Адмирал Уилям Макрейвън, човек с 36-годишен опит като военноморски тюлен, се завръща в своя университет в Тексас с обръщение към абсолвентите, съдържащо уроците, които е научил в дългогодишната си практика като SEAL. Реших да се лиша от няколко часа сън и да преведа тази вдъхновяваща реч…

AP Photo/The University of Texas at Austin, Marsha Miller

Оригинална статия: http://www.lifebuzz.com/10-lessons-from-navy-seal/

Лозунгът на университета е „Това, което започва тук, променя света“…
Трябва да призная, доста го харесвам. „Това, което започва тук променя света“.
Тази вечер тук сте почти 8000 студенти, завършващи Тексаския университет.

Страхотният образец за аналитична взискателност, Ask.Com казва, че средният американец ще се срещне с 10 000 души през живота с. Това са много хора. Но ако всеки един от вас се промени живота на едва десет души; и всеки един от тези хора, промени живота на други десет души – само десет – след пет поколения – това са 125 години, випуск 2014 ще е променил живота на 800 милиона души.

800 милиона души – помислете – това е два пъти повече от населението на САЩ. Добавете още едно поколение и ще сте променили живота на цялото население на света – 8 милиарда души.

Мислите, че е трудно да се промени живота на десет души? Да се промени живота им завинаги – грешите!

Видях го да се случва всеки ден в Ирак и Афганистан.

Един млад офицер от армията взе решение да отиде наляво вместо надясно по път в Багдад и десет войници в ротата му са спасени от вражеска засада.

В провинция Кандахар, Афганистан, подофицер от женския екип усеща, че нещо не е наред и насочва пехотен взвод далеч от 230-килограмов самоделен взрив, спасявайки живота на десетки войници.

Но, ако се замислите, не само тези войници бяха спасени от решенията на един човек, но и все още неродените им деца. И децата на техните деца…

Цели поколения са били спасени от едно-единствено решение, взето от един-единствен човек.

Но промяната на света може да се случи навсякъде и всеки може да я осъществи.

Ето защо това, което започва тук наистина може да промени света , но въпросът е… как ще изглежда светът след като го промените?

Е, аз съм убеден, че той ще изглежда много, много по-добре, но ако се вслушате в стария моряк за момент, имам няколко предложения, които могат да ви помогнат по пътя ви към по-добър свят .

И макар тези уроци да научих по време на престоя си в армията, мога да ви уверя, че те са валидни, дори да не сте прекарвали и ден в униформа .

Няма значение вашият пол, етническа или религиозна принадлежност, вашата ориентация или социалния ви статус.

Нашите борби в този свят си приличат и уроците как да преодолеем препятствията и да продължим да движим себе си и света напред са еднакво приложими за всички.

Военноморски тюлен съм вече 36 години. Но всичко започна, когато напуснах Тексаския университет за първоначално SEAL обучение в Коронадо, Калифорния.

Първоначалното обучение за тюлен в мъчителен маратон по мекия пясък, среднощно плуване в ледените води на Сан Диего, бягане и пълзене сред препятствия, безкрайна гимнастика, дни наред без сън, като през цялото това време си настинал, мокър и нещастен .

През тези шест месеца всеки новобранец е постоянно тормозен от професионално обучени бойци, които се стремят да намерят слабите места на ума и тялото ти и да отстранят завинаги мечтата ти да станеш военноморски тюлен.

Но обучението също цели да открои тези студенти, които могат да са лидери в условия на постоянен стрес, хаос, провал и трудности.

За мен основното обучение за тюлен бе цял един живот от предизвикателства, натъпкани в шест дълги месеца.

Затова ето десет урока, които научих по време на това обучение, които се надявам, че ще бъдат от полза за вас , докато се движите напред в живота.

Всяка сутрин по време на обучението, моите инструктори (всички те бяха ветерани от Виетнам), влизаха в моята стая и първото нещо, което инспектираха, бе леглото ми .

Ако всичко е наред, ъглите трябва да са квадратни, завивката – опъната, възглавницата – центрирана точно под таблата, а допълнителното одеяло – сгънато прилежно в долната част на рейката. Да, рейка – това бе леглото за тюлените.

Това бе наглед проста задача – всяка сутрин ние трябваше да оправим леглата си до съвършенство. Тогава това ни звучеше малко нелепо, особено в светлината на факта, че се стремим да станем истински воини, тюлени, калени в битка… но мъдростта на този прост акт се доказа лично за мен много пъти…

Оправяйки леглото си всяка сутрин, вие сте завършили успешно първата мисия за деня. Това ви дава малко чувство на гордост и ще ви насърчи да завършите и друга задача… идруга… и друга…

До края на деня тази малка и проста задача ще се е превърнала в начало на много други завършени задачи. А и в съзнанието ви ще се загнезди фактът, че малките неща в живота имат значение.

Та нали ако не можете да направите малки неща, вие никога няма да направите големи?

А ако случайно имате лош ден, когато се приберете у дома, там ще намерите едно перфектно оправено легло, което ви дава надежда, че утре денят ще е по-добър. Затова:

Правило 1. Ако искате да промените света, започнете със собственото си легло. 

По време на обучението SEAL студентите са разделени на екипи с лодки. Всеки екипаж се състои от седем студенти – по три от всяка страна на една малка гумена лодка и един кормчия, за да помага с управлението на черупката.

Всеки ден екипажът се събира на брега и е инструктиран да премине през зоната за сърф и да гребе няколко километра надолу по крайбрежието.

През зимата вълните в Сан Диего достигат до три метра височина и е изключително трудно да се движиш с гумена лодка през вълните, освен ако всички не гребат яко.

Всеки загребване трябва да се синхронизира с броенето на комчията. Всеки трябва да упражнява равномерно усилие, за да се обърне лодката точно срещу вълната или ще бъдете безцеремонно изхвърлени обратно на плажа.

За да стигне лодката до местоназначението си, всички трябва да гребете яко.

Не може да промените света сами – ще ви трябва някаква помощ – и, за да успеете в живота да стигнете от началната си точка до крайната си дестинация са ви необходими приятели, колеги, добронамерени непознати и един силен кормчия, който да ги ръководи.

Правило 2. Ако искате да промените света, намерете хора, с които да гребете заедно.

Само няколко седмици след началото на моето обучение, от 150 силни мъже, бяха останали едва 35. Останаха шест лодки с екипаж от седем души във всяка.

Бях в лодката с високите момчета, но най-добрият екипаж беше този на дребосъците – така ги наричахме, защото никой в този екипаж не беше над 1,65 метра.

Екипажът на дребосъците се състоеше от един индианец, един афроамериканец, един полски американец, един американец от гръцки произход, един италиански американец и две трудни деца от Средния Запад.

Дребосъците надгребаха, надбягаха и надплуваха всички останали екипажи.

Едрите мъжаги в другите екипажи винаги си правиха наивни шеги за мъничките плавници, които дребосъците слагаха на малките си краченца преди всяко плуване.

Но някакси тези дребни момчета, от всеки ъгъл на нацията и света, винаги се смееха последни – плуваха по-бързо от всеки и достигаха брега много преди останалата част от нас .

Обучението за тюлени е едно сито, в което нищо няма значение, освен собствената ти воля: нито цветът на кожата, нито етническият ти произход, нито образованието, нито социалният ти статус.

Правило 3. Ако искате да промените света, мерете хората по това колко големи са сърцата им, а не по размера на плавниците им.

Няколко пъти седмично, инструкторите ни строяваха и инспектираха униформите ни изключително задълбочено – шапката ми трябваше да бъде перфектно колосана, а униформата безупречно стегната с колан, чиято катарама трябваше да сияе и да е лишена от каквито и да било петна .

Но без значение колко усилия ще вложите в колосване на шапката си, изглаждането на униформата си или полирането на токата на колана си… тя никога не беше достатъчно изрядна.

Инструкторите просто винаги намираха нещо нередно.

А при неизрядна униформа, трябва да тичате, напълно облечени през зоната за сърф, след което, вече мокри от главата до петите, да се търкаляте по пясъка, докато всяка част от тялото ви е покрита с пясък . Ефект, известен като „бисквитка с пудра захар“.

В този вид и тази униформа оставате през останалата част от деня – настинали, мокри и пясъчни .

Някои студенти просто не можеха да приемат факта, че цялото им усилие по униформата беше напразно. Без значение колко се опитваха да имат перфектна униформа, усилията им оставаха недооценени.

Тези студенти не издържаха докрай.

Те така и не разбраха целта на упражнението. Че никога няма да успееш да направиш униформата си перфектна.

И че понякога, без значение колко добре си се подготвил или колко добре си изпълняваш задачите, в крайна сметка свършваш като бисквитка с пудра захар.

Понякога просто животът е такъв.

Правило 4. Ако искате да промените света, преодолейте бисквитката с пудра захар и продължете напред.

Всеки ден по време на обучението бяхме провокирани с множество физически предизвикателства – дълго бягане, дълго плуване, преминаване през препятствия, гимнастика и строева подготовка – неща, предназначени да тестват вашата воля и темперамент .

Всяко предизвикателство имаше норматив – ако не успеете да се справите за определеното време, името ви попадаше в списък с участници в „цирк“.

A „циркът“ представляваше още два часа  допълнителна гимнастика и строева подготовка – предназначени да ви смъкнат, да пречупят вашия дух, да ви принудят да се откажете.

Никой не искаше цирк.

Циркът означаваше, че в този ден вие не отговаряте на норматива. Означаваше и повече умора, а повече умора означаваше, че на следващия ден ще ви бъде по-трудно и е много вероятно отново да попаднете в цирка.

Но в един момент всички, абсолютно всички до един попаднахме извън цирка.

Случи се нещо интересно с тези, чиито имена постоянно присъстваха в списъка. С течение на времето тези студенти ставаха по-силни и по-силни .

Болката от цирковете изгради у тях вътрешна сила и физическа издръжливост .

Животът е пълен с циркове.

Вие ще се проваляте. Най-вероятно ще се проваляте често. И ще бъде болезнено. И ще бъде обезкуражаващо. И на моменти всяка една фибра от тялото ви ще бъде подложена на тест.

Правило 5. Ако искате да промените света, не се страхувайте от циркове.

Най-малко два пъти седмично обучаващите се са длъжни да преминат през изпитанието с препятствията. Това изпитание се състои от 25 различни препятствия, включващи 3-метрова стена, 10-метрова мрежа и пролазване през бодлива тел… споменавам само няколко.

Но най-голямото предизвикателство беше „Пързалката на живота“. Тя имаше 10-метрова кула на три нива в единия край и кула с едно ниво в другия . Между тях бе опънато 200-метрово въже .

Вие трябваше да изкатерите трите етажа на кулата, да достигнете ръба ѝ, след което да сграбчите въжето, да се завъртите под него и да стигнете до другия край, висейки и набирайки се на ръце.

Рекордът за това изпитание стоеше непобедим в продължение на дълги години, когато класът ми започна да тренира през 1977 година. Изглеждаше невъзможно да го счупиш, докато един ден, една студентка реши да мине по въжето с главата напред.

Вместо да люлее тялото си под въжето и да се придвижва сантиметър по сантиметър, тя смело се качи на върха на въжето и се втурна с главата напред.

Това беше опасен ход – на пръв поглед глупав и изпълнен с рискове. Ако се провалеше, това означаваше сигурно нараняване и прекратяване на обучението.

Без да се колебае, студентката се плъзна надолу по въжето – застрашително бързо и вместо за няколко минути, тя го взе за половината от това време и до края на хода си счупи рекорда .

Правило 6. Ако искате да промените света, понякога трябва да се втурнете срещу трудностите безразсъдно и с главата напред.

По време на сухопътната фаза от военното обучение, студентите са изпратени със самолет на о. Сан Клементе, който се намира край бреговете на Сан Диего.

Водите около Сан Клементе са мястото, където се хранят големите бели акули. За да преминете обучението SEAL, трябва да приключите успешно няколко плувания на дълго разстояние. Едно от тях е нощното плуване.

Преди плуването инструкторите радостно правят брифинг на обучаваните за всички видове акули, които обитават водите около Сан Клементе .

Успокояват ви, че нито един обучаван не е бил изяждан от акула, или поне не скоро…

Но също така ви учат, че ако една акула започне да се върти в кръг около теб, трябва да отстояваш позицията си. Да не отплуваш настрани. Да не се страхуваш.

И ако акулата, гладна за среднощна закуска все пак се стрелни към вас, трябва да концентрирате цялата си сила и да я ударите по муцуната, за да се обърне и да отплува .

Има много акули по света. Ако искате да доплувате до там, накъдето сте се запътили, ще трябва да се справите с тях.

Правило 7. Ако искате да промените света, не отстъпвайте на акулите.

Както знаете, една от задачите на тюлените е да провеждат подводни атаки срещу врага в корабоплаването. Ние практикуваме тази техника широко по време на основния курс на обучение .

Мисията с корабната атака е мястото, където двама тюлени-водолази биват пуснати в близост до вражеското пристанище и след това плуват над три километра под водата, използвайки единствено дълбокомер и компас , за да достигнат до целта си.

По време на цялото плуване поне виждахме светлина, идваща от повърхността – успокояващо е да знаеш, че някъде там над теб има въздух.

Но щом подходиш към кораба, светлината започва да намалява. Стоманената конструкция на кораба блокира лунната светлина, лампите на кея… блокира цялата светлина над теб.

За да е успешна мисията ти, трябва да плуваш под кораба и да намериш кила – осевата линия и най-дълбоката част на кораба. Това е целта. Но килът е и най-тъмната част на кораба – там не можеш да видиш ръката пред лицето си, а шумът от двигателя на кораба е тъй оглушителен, че човек лесно се  дезориентира и не успява .

Всеки тюлен знае, че под кила, в най-тъмния момент на мисията, е времето, когато трябва да бъде най-спокоен и да приложи всичките си тактически умения, цялата си физическа и вътрешна сила, за да понесе всичко това.

Правило 8. Ако искате да промените света, трябва да дадете най-доброто от себе си в най-мрачния момент.

Деветата седмица на обучение наричаме „Адската седмица“. Тя е шест дни без сън, постоянно физическо и психическо изтощение, както и един специален ден в Калните плитчини – област между Сан Диего и Тихуана, където водата се оттича и създава Тихуанското тресавище – блатисто парче земя, където калта просто ви поглъща.

Изпитанието е винаги в сряда, когато ви поставят в средата на тресавището и прекара следващите 15 часа в опит да оцелеете сред смразяваща кал, виещ вятър и непрестанен натиск от инструкторите да се откажете.

Когато слънцето започна да залязва в сряда вечерта, моят курс, извършил някакво „нечувано нарушение на правилата“ бе подреден в калта .

Калта обгърна всеки от нас, докато накрая единствено главите ни се подаваха над тресавището. Инструкторите ни казаха, че може да излезем от калта, когато пет души се откажат – само пет души и се измъквахме от смразяващата гадост.

Оглеждайки се наоколо, стана ясно, че някои студенти бяха на път да се откажат. Та нали оставаха повече от осем часа, докато изгрее слънцето – още цели осем часа в смразяващия студ!

Тракащите зъби, треперенето и стоновете на обучаваните станаха толкова силни , че бе трудно да се чуе нещо друго… но след това , един глас отекна в нощта – един глас, прераснал в песен.

Песента беше ужасно фалшива, но изпята с голям ентусиазъм.

Към самотния глас се присъедини още един, а след това гласовете станаха три и не след дълго всички в класа пеехме.

Знаехме, че ако един човек може да се издигне над мизерията, тогава и другите могат.

Инструкторите ни заплашиха с повече време в калта, ако продължим да пеем, но пеенето не спря.

И някак – калта изглеждаше малко по-топла, вятърът малко по-слаб, а зората – не толкова далеч.

Ако съм научил нещо по време на пътуванията ми по света, то това е силата на надеждата. Силата на един човек – бил той Вашингтон, Линкълн, Кинг, Мандела или пък на едно младо момиче от Пакистан – Малала… един човек може да промени света като дава надежда на хората.

Правило 9. Ако искате да промените света, започнете да пеете, когато сте затънали до гуша.

И накрая, в обучение за тюлени имаме камбана. Месингова камбана, която виси в центъра на плаца, за да се вижда от всички студенти.

Всичко, което трябва да направите, за да се откажете от обучението е камбаната. Бийте камбаната и вече не трябва да се събуждате в 5:00 сутринта. Бийте камбаната и вече не се налага да плувате в ледената вода. Бийте камбаната и няма да се налага строева подготовка, дълго бягане, гимнастика, преминаване през препятствия и безкрайни изпитания за издръжливост. Просто бийте камбаната.

Правило 10. Ако искате да промените света, никога, никога не бийте камбаната.

Остават секунди до завършването ви, випуск 2014. Само няколко мига до началото на вашето пътуване през живота. Само няколко мига до това да започнете да променяте света към по-добро.

Това няма да е лесно.

Но вие сте випуск 2014 г. – випускът, който може да промени живота на 800 милиона души в следващия век. Започнете всеки ден с завършването на една малка мисия.

Намерете някой, който да ви помогне в живота.

Уважавайте всеки.

Знайте, че животът не е справедлив и ще преживеете много провали, но ако поемете някои рискове, ако се изправите в най-трудния момент лице в лице с грубияните, ако помогнете на унизените да се изправят и никога, никога не се отказвате – ако постигнете всичко това, следващите поколения, вашите деца ще живеят в свят, много по-добър от този, който имаме днес, и това, което започна тук наистина ще промени света – към по-добро!

Благодаря Ви много!

Хванете бика за рогата!

Имам приятели, които са заедно от няколко години. Нямат деца, нямат и намерение да имат. И двамата са ИТ специалисти, с добри доходи, наели са си апартамент с гараж в хубав столичен квартал. И им трябва къс автомобил (до 4,50 м). Той обича мощни автомобили (за този размер, разбирайте над 100 коня), за нея е важно да е „симпатичен“. Рядко пътуват с други хора, обикновено са само двамата. Имат бюджет от 12 до 15 000 лв. и искат най-доброто за парите си – надежден автомобил, който подхожда на нуждите им и доставя удоволствие (защо не и кабрио). Предпочитат автомобил на старо, поради ред причини в българските условия. Ето 20 предложения от мен, подредени по азбучен ред:

Предложение 1: Audi A4 Cabriolet 1.8 Т

Самият аз карам А4 (макар и не кабрио, а комби) и съм изключително впечатлен от прецизността, с която са направени детайлите в този модел. Именно кабрио-вариантът би предал на този автомобил от среден клас усещането за нещо уникално. Вземете колата в светло сиво или бяло и ще се сбъркат да ви канят за сватби. В никакъв случай не взимайте автоматичната скоростна кутия Multitronic и „душегубът“ 2.5 TDI, който дава проблеми. Двигател 1.8 Т е доказан и ще ви даде цели 163 к.с., а с ръчни скорости по-рядко ще влизате в сервиза (най-вероятни заради дребни проблеми с електрониката). Автомобилът е на 13-то място сред най-надеждните автомобили на TÜV, което е доста добре. В бюджета ще влезете с модел 2005 на около 130-150 хил. км.

Предложение 2: Audi TT Roadster 1.8 T

Мнозина смятат дизайна на ТТ за крайгълен камък в автомобилния дизайн. Той е считан за смел и иновативен. Въпреки че облите форми не допринасят за революционно нисък коефициент на съпротивление, именно те, употребата на анодиран алуминий и липсата на изпъкнали брони отличават външния вид на колата. Вземете задължително с ABS и ESP, защото когато тази кола се движи с висока скорост, автомобилът завива прекалено рязко. Модел 2006 на около 100 хил. км ще влезе в бюджета. В случай, че не искате кабриолет, за същите пари може да си вземете машина купе вместо роудстър, при това с по-мощен 250 к.с. двигател. Сравнително надежден автомобил, с най-често срещани проблеми по електрониката и окачването (TÜV дава 23-то място, т. е. в първата четвърт по надеждност).

Предложение 3: BMW 318Ci Cabrio

Като сме започнали с баварски автомобили, няма как да не споменем BMW, най-обичаният в България. Кабриото 318 Ci е изключително надежден автомобил, който с доста екстри, 150 к.с. и горе-долу толкова хиляди километра ще влезе в бюджета. TÜV слагат автомобила в средата по надеждност, но най-често проблемите са свързани с окачването. Но неслучайно автомобилът е бил в TOP-10 всяка година от производството си в списание „Car & Driver“. Освен това, можете да си купите айрян и баница заедно с автомобила и да си пуснете „Дърта пияница“ – само с тази кола ще се слеете на 100% с лирическия герой. За същите пари може да си вземете и E46 facelift купето, в случай, че не държите на кабриолет. Или пък да добавите още някоя хилядарка и да хванете чистокръвния роудстър Z4.

Предложение 4: Citroën C3 Pluriel 1.6 16V Senso Drive Exclusive

Не е супермощна (101 к.с.), не е пълноценен кабриолет, но колата прижава онзи френски шик и влиза в бюджета с максимум екстри, модел 2007, на около 70-80 хил. км. Citroën C3 Pluriel 1.6 16V Senso Drive Exclusive се класира в средата по надеждност, най-вече заради проблеми със скоростната си кутия, която е със свое собствено мнение кога да включва и кога да изключва. Евтина, икономична (особено дизелът), малка колица с много екстри, дребни отделения, просторна отвътре.

НЕ-Предложение 5: Fiat 500 C 1.2 Lounge

Вярвате или не, но в бюджета може да си купите автомобил 2009 г., с този толкова симпатичен дизайн и с повечко търсене – дори кабрио! Невероятно, нали? НЕДЕЙТЕ! Включих „Луиджи“ само защото всички са луди по външността му, но истината е, че ще страдате. Италианският красавец има хубава външност, но страда от много болести и вземете ли го, ще се измъчвате. Автомобилът е на едно от последните места по надеждност. Уплътненията му са слаби и двигателното масло често се смесва с вода, съответно двигателят умира бързо. Твърдата пластмаса и тънката ламарина бързо ще се превърнат в комбинация от драскотини и ръжда. За Бога, братя, не купувайте!

Предложение 6: Honda Civic 1.8 i-VTEC 3p. Type S Absolute i-PILOT

„Космическият кораб“ от Япония няма кабрио-вариант, но дизайнът му е актуален и до днес. За 15 000 лв. може да си вземете кола „като нова“, на 70 хил. км, от 2008 г., с всички екстри. Колата е сравнително надежда (в първата третина на класираните автомобили) и изключително сигурна. Колата е здрава, гъвкава и подходяща дори за семейства с деца. Проблеми: дръжките на вратите заяждат понякога, уплътненията на фаровете задържат вода и правят конденз, малка видимост назад, леко претоварен кокпит… дреболии.

Предложение 7: Mazda RX-8 Revolution Reloaded

Ако не държите на кабриолет, разход от 15/100 градско и 9/100 извънградско не ви притеснява и сте фенове на японските автомобили с роторен двигател, непременно пробвайте RX-8. Първо, тя е пълноценен спортен автомобил – има 192 к.с., които са изтръгнати от едва 1300 куб.см двигател. Колата влиза в бюджета като модел от 2006 г. с пробег около 100 хил. км., но имайте предвид, че гаражният майстор доста ще се почесва зад врата с този двигател, което означава да я мъкнете само в специализиран сервиз. Колата е недолюбвана в Европа заради вредните емисии, но в България това все още не е проблем… така че ако можете да преглътнете това, че двигателят си хапва масълце и бензинец лакомо, ще бъдете възнаградени – за тия пари няма как да бъдете възнаградени с толкова стил, динамика и спортна возия. А, да, отзад могат да сядат само акробати…

Предложение 8: Mercedes-Benz SLK 200 Kompressor

Купувайки Mercedes SLK, вие купувате янгтаймър със 163 к.с., който е символ, легенда, начин на живот. Дори на 9 години, той е сред най-надеждните автомобили и в първите 20% в повечето класации. Единственото, което трябва да видите е дали ще свикнете със сравнително ограничените настройки на шофьорската седалка. Ако колата ви пасне, внимавайте най-вече за катализатора, механизма на кабриолета и електрониките: сензори, фарове (особено тези за мъгла), алтернатор, серво, прозорци и регулатор на волтажа. За този бюджет можете да вземете старичка кола на повечко километри (около 250 000, 2005 г.), но това да не ви притеснява – ще издържи още толкова.

Предложение 9: Mini Cooper Cabrio

Чаровникът от концерна на БМВ е изключителен автомобил. С двигател 1.6 и 115 к.с., този мъник хвърчи като оса, а за 15 000 лв. можете да си го намерите като модел 2006 г. с пробег под 100 хил. км. Mini-то се управлява лесно, маневрено е и се паркира много лесно, комфортът е подобрен във версията от 2006 г. (не купувайте по-ранна). Лошите новини: много проблеми с електрониката, чистачките се чупят лесно, оригиналните 17″ джанти развалят комфорта на возене, гумите струват скъпо и се нараняват лесно.

Предложение 10: Mitsubishi Colt CZT 1.5

Като изключим странния вид на автомобила с вдигнат покрив, като кабриолет колицата не е никак лоша. За този бюджет можете да получите кола 2008 г. на едва около 50 000 км., с 150 к.с. мощност, изтръгната от двигател 1.5. Колата е просторна отвътре, но видимостта ѝ напред не е особено добра, заради скосеното стъкло и широките колони. Колата е в първата третина в класациите по надеждност (основен проблем – акумулатор и дреболии в интериора). Да, вътрешността ѝ е малко дървена, пардон, пластмасова и седалките не са от най-комфортните, но мощният и безупречен бензинов мотор компенсира.

Предложение 11: Opel Tigra Twin-Top Cabrio 1.4

Тигра е от онези симпатични бейби-кабриолети, чийто разход може да падне и под 5/100 извън града, доставят удоволствие, а за тези пари могат да се намерят с куп екстри, пробег до 80 хил. км, 90 к.с. и година на производство 2009.  В класацията по надеждност автомобилът се нарежда отново в първата третина (със същия брой точки като Volvo C30), като основните проблеми са в механиката и хидроизолацията на покрива, електрониката и сравнително бързото износване на спирачките. Подгряващите седалки и климатикът позволяват да карате с вдигнат гюрук цели три сезона в годината, но като цяло интериорът можеше и да е по-приветлив. Във всички случаи, готина колица, особено ако сте фенове на Опел.

Предложение 12: Peugeot 307 CC

Старата кола на баджанака 2.0 двигател, 140 к.с., лъвче на предния капак… какво повече ви трябва? За тези пари ще получите кола от 2008 г., на по-малко от 50 000 км и с куп екстри като отопляеми седалки, климатизация, ESP, ABS, Traction control, борд компютър и още много. Сгъването на покрива е безупречно, но механиката му се отразява негативно върху цялостното тегло и багажното пространство на автомобила. Много добра видимост във всички посоки през цялото време.

Предложение 13: Renault Megane II 1.6 Coupe/Cabriolet Avantage

Само при Renault можете да получите кола на 5 години за тези пари, при това кабриолет със 111 к.с. и пробег около 100 хил. км. Първият Megane беше на дъното на класациите по надеждност, но новият модел леко оправя нещата. Все пак, някои особености: много голям багажник, огромна жабка, конвертирането от купе към кабриолет отнема много време, стереоуредбата се използва с едно докосване, TomTom-ът дава само проблеми, а сенниците за слънце са на принципа „всичко или нищо“. Проблемите с електрониката си продължават, крушките на фаровете горят доста често, а смяната им не е лесна. Не си взимайте и 17″ джанти – окачването е така идиотски направено, че гумите ще се изтъркат много бързо. Накратко, препоръчвам колата за феновете на новите автомобили – за малко пари можете да получите голям и нов кабриолет, но рискувате с редица дребни, изнервящи проблеми, които ще ви подлудят. Изборът е ваш.

Предложение 14: Saab 9-3 2.0 T Cabrio

SAAB е автомобил за хора, които са различни, но не обичат да се набиват прекалено на очи. Автомобил за истински ценители – здрав, надежден, красив, елегантен… има си всичко, с изключение на едно – популярна марка. Нещо повече, SAAB фалира през 2011 г., а 9-3 е една от последните шведски икони. А какво ще кажете за кола 2007 г., 2.0 двигател и цели 209 к.с.? Не е зле като кабриолет, нали? Единственият проблем на кабриото е, че сигурността му пада в сравнение с обикновената версия. И това е – вземете ли си бензин, а не дизел, просто няма да имате проблеми с тази кола, стига да сменят маслото и ангренажния ремък редовно. Други, рядко срещане проблеми: серво-управлението.

Предложение 15: Smart BRABUS CABRIO Xclusive ForTwo

Карате предимно в града и рядко пътувате на дълги разстояния? Винаги сте сами или с партньора? За 15 000 лв. можете да си вземете специално тунингован Smart Brabus с всички екстри, спортен и ел. пакет, кабрио, модел 2008 г., с 1.0 двигател (стига му на това купе) и на под 100 000 км. пробег. След като свикнете със странните предавателни числа на скоростната кутия, ще откриете, че по-малкото много често е повече. А Smart е най-малката кола. И една от най-надеждните и икономичните, между другото.

Предложение 16: Toyota Celica

В бюджета влиза кола 1.8 / 143 к.с. на около 120 хил. км. Опция за кабриолет няма. Какво получавате обаче? Евтино, надеждно и дори икономично спортно купе, което изглежда добре и има доста екстри. Колата е изключително практична – има голям багажник, добро завиване и спирачки, комфортен интериор – неслучайно шуреят ми си взе такава. Недостатъците – гълта масло, ограничена визия и слаба мощност на ниските обороти, т.е. нищо страшно.

Предложение 17: VW New Beetle Cabriolet 1.9 TDI

Красив кабриолет за сватбени снимки, снимки край морето и въобще за привличане на внимание. „Костенурката“ е любим автомобил на поколения, а римейкът ѝ е всъщност Голф под прикритие. Купете си задължително кола с климатик, ESP, дизелов мотор (1.9 TDI е най-надежден) и след 2002 г. Всъщност, в бюджета ни ще влезе модел 2006 г. с 116 к.с. и под 100 хил. км пробег. Проблеми: лоша видимост при вдигнат гюрук, не особено велики динамични характеристики и малко място за краката… но като цяло – чудесен кабриолет с ретро акцент!

Предложение 18: VW Eos 2.0 TDI

Ако държите на VW, но не искате заоблени калници, а нещо модерно и практично, вземете си Eos. Отново препоръчвам дизел – за тези пари 2.0 TDI, 140 к.с. на около 150 хил. км е напълно реалистична възможност, с ръчна скоростна кутия обаче.  Автомобилът е много надежден, широк, удобен и маневрен. Основен недостатък: леееко тежичък, затова не става за състезания… Все пак не си взимайте двигател под 2.0. Дефекти се проявяват изключително рядко, най-често дреболии с електрониката.

Предложение 19: VW Golf

Ако ме питате кой е най-универсалният автомобил на всички времена, веднага ще ви кажа: Golf. Суперминито може всичко – събира хора и багаж, ускорява бързо, спира бързо, надеждно е и почти не се поврежда. Да, не се откроява особено в тълпата, дори и с версиите за познавачи (GTI за състезатели, Plus за малко по-висока проходимост, Cabrio за вятър в косите). Каквото и да изберете, няма да сбъркате. За тези пари, според модела и екстрите може да намерите всичко – от 30 до 300 хил. км, от 2005 до 2011 г., бензин, дизел, газ… Golf е доказал се автомобил и не е нужно да сте от Перник, за да се убедите в универсалните му качества. А и VW Club България е един от най-активните.

Предложение 20: Volvo C30 1.8 Kinetic

За финал – един шведски автомобил, символ на сигурност и различен дизайн. Първият автомобил с предупреждение за автомобил в сляпата зона, както и с огромен набор от други системи за безопасност, още в базовия модел – за 15 000 лв. ще получите кола, произведена през 2007 г. с около 100 000 км пробег и мощност 125 к.с. Въпреки че двигателят е надежден и икономичен, C30 не е особено динамичен автомобил като цяло. В сравнение с другите Volvo обаче направо хвърчи. Обратната връзка от волана също е леко странна, но се свиква. Някои обичат странния багажник отзад, други – не, въпрос на вкус. Автомобилът няма ярко открояващи се дефекти – от всичко по малко, така да се каже… А ако сте фен на наистина мощни автомобили, силно препоръчвам двойно по-мощния 2.5 i 20V T5 (220 к.с.) Той обаче най-вероятно ще надхвърли бюджета.

Е, това са моите предложения. А вие какво бихте предложили?

Доста често цените на горивата стават тема за разговор и затова реших да подходя с факти, към днешна дата.
И тъй:

Факт 1: България е една от малкото страни в ЕС, където дизелът е по-скъп от бензина

Нямам ни най-малка представа защо е така, но единствените държави в това положение са Румъния, Унгария, Латвия и Великобритания:

Факт 2: Дизелът в България не е толкова скъп

Класираме се на 5-то място към момента, само Литва, Латвия, Полша и Люксембург имат по-евтина нафта. Най-скъпият дизел е в Италия, Великобритания и Исландия.

Факт 3: Цената на бензина в България е една от най-ниските!

Всъщност, единствено Полша ни бие с около 12 ст./литър, така че ние заемаме второто място. Най-скъпият бензин е в Холандия, Италия и Франция.

Тази година кумувах на едни прекрасни хора (Краси и Пламен), които са още по-прекрасни като двойка. Кумуването е много приятно задължение, но също така и отговорност, която изисква немалко усилия. Най-напрягащи лично за мен са танците (с които знам, че няма шанс да се подобря, така че дадох всичко от сърце и това е) и кумовата реч… След дни, прекарани в мислене, реших, че е добре да обобщя най-важното за нея… А то не е малко…

Предварителна подготовка

Колкото и добър импровизатор сте, подгответе се за момента, когато ще се изправите пред 100-200 души и ще чуете някакъв глас, който е вашия, ама не съвсем, защото е минал през микрофон и куп озвучителни системи…

Подгответе се! Напишете речта си на лист, репетирайте я. Хубаво е да имате листчето пред себе си, но не и да четете от него – така ще изгубите контакта с хората около вас.

Речта ви трябва да е сравнително кратка, експертите съветват да не е повече от 7 минути. Тънкият момент е, че на една сватба се събират представители на три, четири, а понякога и пет поколения. Как да кажеш нещата така, че да са забавни за всички, но и никой да не се засегне? Как да прецениш ситуацията кога, къде и как да застанеш, с каква сила да го кажеш и т. н., и т. н.

Първи съвет: Ако можете, вижте ресторанта и мястото, откъдето ще говорите, кой къде ще сяда, в кой момент към кого да се обърнете, пробвайте озвучителната система, репетирайте…

От тук нататък следва да построите речта. Ще давам по няколко примера, в които Петър е кум на сватбата на Иван и Мария:

Структура на речта на кума

1. Привлечете внимание на всички със забавен „ледоразбивач“:

• Привет на всички! По принцип нямам проблем да говоря пред хора… допреди пет минути, когато Иван дойде при мен и ми каза: „Не се притеснявай, всичко зависи от теб!“
• Дами и господа, за мен е изключитлно удоволствие да съм пред вас тази вечер… Разбирате ли, женен съм от пет години и едва сега имам възможност да говоря.
• Здравейте! Казаха ми, че речта на кума не трябва да е по-дълга от времето, което младоженецът издържа в леглото. Затова – благодаря! (сядате си) Шегувам се, разбира се! Следващите четири часа ще минат неусетно, уверявам ви!
• Драги гости, на мен се паднаха единствените пет минути от сватбата, които булката не е планирала внимателно…
• Казаха ми да не ви отегчавам с дълга реч, така че ще се опитам да ви отегча с кратка. Здравейте!

2. Представете се.

• Казвам се Петър и съм човекът, на когото младата двойка гласува доверие, за да ги венчая пред обществото и пред Бог.
• Аз съм Петър, лично докарах ракията тук, помогнах им с избора на халки, преговарях със сватбената агенция и най-важното – бях избран за кум на Иван и Мария. Въобще, помагам им с каквото мога. Е, довечера, мили гълъбчета, ще трябва да се оправите съвсем самички…
• Преди шест месеца Иван дойде и ми каза „Искам да ми станеш кум“. „Няма начин“, отвърнах. Той обаче не се отказа и ми предложи 10 лв. „Шегуваш ли се?“… Предложи ми 50, 100, 200 лв. и аз продължих да отказвам. Накрая предложи 500 лв. и ето, че съм изключително щастлив да съм пред вас тази вечер.
• Казвам се Петър и преди половин година с Иван се заседяхме в една кръчма. На пияна глава той ми предложи да му стана кум. Когато изтрезня на сутринта, осъзна грешката си, но беше твърде късно, така че ето ме пред вас.

3. Разкажете какво е да си кум, от какво се притеснявате и колко трудно ви е било да си подготвите речта.

• Като кум от мен се изискват три основни неща – първо, да донеса халките в обредния дом – направено. Второ, да отварям вратата на автомобила и да кавалерствам на булката и кумата – направено. Трето, да доведа младоженеца трезвен на сватбата – е, две от три също не е зле.
• Преди да подготвя речта си, помолих Мария за малко помощ и тя ми даде някои насоки, за да бъде сватбата приятна за всички. Ето ги и тях (вадите огромен, дълъг свитък)… 1. Помни, че моето семейство е тук. 2. Помни, че и семейството на Иван е тук. 3. Не се напивай. 4. Без мръсни думи. 5. Не яж с пръсти от чинията си. 6. И от чиниите на другите! 7. Недей да пееш. 8. Не си бъркай в носа. 9. Не гледай в деколтета на жените. 10. Не задявай шаферките. 11. Не кради! 12. Не позволявай Иван да прави нещо от гореизброените. 13. Забавлявай се, но не прекалено…
  
• Да помолиш някого да стане кум на сватбата ти е огромна чест, но също и мечешка услуга, която яко ще изпоти стария ви приятел с кумската реч… Иване, мерси!
• Мисля, че на всички е ясно защо ме избраха за кум: в магазина имаха само костюм XXXL (в случай, че сте едър); за да не мога да разказвам смешни истории от детските години на Иван, тъй като се познаваме едва от две години (в случай, че се познавате от скоро); за да изглежда Иван още по-едър (в случай, че сте дребен); за да си спестим разходи за прическа (в случай, че сте плешив)…
  
• Тази реч достига до вас благодарение на Джони Уокър.

4. Развеселете хората – мястото, случките през деня, подаръците, шаферите и шаферките – всичко би могло да бъде интересно или весело.

• Каква емоционална сватба, беше, а? Сълзи, размазан грим, разстекли се спирали… и все още говоря само за младоженеца!
• В нощта преди сватбата трябваше да се погрижа Иван да спи добре… Искам да ви кажа, че снощи той спа като бебе – будеше се на всеки час и плачеше за още пиене.
• За тези, които са били на ергенското парти, искам да ви кажа, беше невероятно! За останалите – нищо не сте изпуснали, най-обикновено ергенско парти: ходихме на театър и опера, посетихме няколко музея и накрая приключихме с чай и курабийки… „Курабийки“ не е онази мръсна дума, за която се сещате!
• От името на младоженците, искам да ви благодаря за прекрасните подаръци. Иван и Мария не могат да кажат колко много означават вашите подаръци за тях, но ще разберат, след като ги разопаковат…
• Много пот, сълзи и дори кръв се изляха в началото на тази сватба. И всичко това, докато Иван си завърже вратовръзката.

5. Разкажете как се запознахте с младата двойка или младоженеца, за живота им заедно, както и защо ви избраха за кум.

• Една вечер Иван и Мария дойдоха вкъщи и просто ни казаха „Искате ли да станете наши кумове?“… Трябваха ни 20 минути, за да се осъзнаем, но, разбира се, приехме.
• С Иван сме колеги от доста време и трябва да ви кажа, че едни от най-хубавите дни в живота ми са откакто работим заедно… съботите и неделите имам предвид.
• Както знаете, с Иван се познаваме от много време. За него бих си изрязал ноктите без упойка, бих влязъл гол в банята… какво ли не бих направил за него! И кум бих му станал…
• През годините с Иван сме си делили много неща – обща стая, обща храна, обща шофьорска книжка, а сега – и обща маса на неговата сватба!
• Още от първата си среща, Иван и Мария разбраха, че са един за друг. Щеше ми се само да не бях седнал между тях в киното.

6. Време е да се „побъзикате“ с младоженеца. Може да го закопаете, но не го погребвайте. Използвайте годините му като ученик и студент, хобитата му, професията му, черти от характера му… На Запад шегичките по адрес на младоженеца са доста пикантни, но тази традиция навлиза в България отскоро. Затова – не прекалявайте!

• За мен Иван е като брат. Досаден, по-малък и по-дебел брат, но брат!
• Преди да срещне Мария, животът на Иван беше толкова скучен, че се налагаше да брои овце, за да остане буден.
• Опитах се да намеря нещо срамно от миналото на Иван и след дни, дори седмици ровене, най-накрая открих – имал си „4 минус“ по география през 1997 г., ах ти, лошо момче!
• Страстта на Иван по колите е известна на повечето тук. Известна е и на десетки тенекеджии, автомонтьори и дори на няколко лекари.
• Някои казват, че компютърните игри затрудняват развитието на младежите, но аз не съм съгласен. Вижте Иван например – на 14-годишна възраст той вече е бил пилот във Формула-1, треньор на „Манчестър Юнайтед“, капитан на космически кораб, спасявал е света от извънземни и дори се е целувал с момиче. За последното трябва да благодарим на Мария.
• Иван е отговорен човек. Отговорен е за ниските печалби във фирмата, отговорен е за неефективната работа в отдела, отговорен е за падането на акциите…
• Всички, които познават Иван, знаят, че той прекарва повече време в чат по Интернет, отколкото в реални разговори с истински хора… Затова той обеща, че от днес спира с компютърните термини. Дами и господа, представям ви Иван версия 2.00
• Всички днес ще запомним този ден като… денят, в който Иван най-накрая почерпи!
  
• Като мой колега в света на недвижимите имоти, Иван често трябва да рекламира нещата като доста по-големи, отколкото са в действителност. Казвам го за Мария най-вече, за да не се разочарова по време на първата брачна нощ…

7. Сега кажете и няколко хубави неща за младоженеца. До този момент някои хора (и особено майката на Иван) ще си кажат: бре, този какви ги бръщолеви? И тук настъпва часът, в който трябва да кажете едно-две (не повече, де) хубави неща за младоженеца. Разбира се, отново може да го направите в леко шеговит формат:

• Всички знаем, че Иван е изключително умен човек. Приятелите го наричат човекът-енциклопедия, защото като ерген имаше отговор на всеки въпрос. Иване, като женен човек ти гарантирам, че от днес нататък няма да можеш да си отговориш на много, много, много въпроси…
  
• Иван обожава приключенията. Мотото му е „ако не си на ръба, значи заемаш твърде много място“. И днес той се впуска в най-голямото и най-дългото приключение в живота си. Сигурен съм, че знае какво прави с такъв прекрасен партньор като Мария.
• Не ме е срам да си призная, че обичам Иван. Ами то всички обичат Иван – децата го обичат, възрастните жени го обичат, животните, дори растенията и гъбите… И как да е иначе, след като Иван е толкова състрадателен – виждал съм го да отстъпва място в автобуса, да бута закъсали в снега шофьори, да раздава храна на бездомни хора, а веднъж, когато настинах като ученик, организира благотворителен концерт пред входа в моя чест.
• Не знам колко от вас знаят, но Иван е прекрасен готвач. Радвам се, че отсега нататък ще готви за двама, а ако е толкова добър в леглото, колкото и над печката, Мария ти си един наистина щастлив човек.
• Музиката е животът на Иван, а бракът му с Мария определено е мажорен акорд, чиято хармония ще отеква през целия му живот.

8. Преминете към булката. Ако толкова не сте се сетили за добри качества у младоженеца, похвалете поне избора му на съпруга. И много важно – тук място за шегички няма – булката е красива, прекрасен човек и всички тук трябва да се съгласят с това. Но пък можете да се пошегувате с нейния избор на съпруг

• Сега искам да върна спомените ви три часа назад, в ритуалната зала… Спомнете си Мария, носеща се като ангел във вълшебната си бяла рокля, Иван я гледа с невярващ поглед. Като сцена от „Красавицата и звяра“.
  
• Искам да насочим вниманието си към младата двойка… Мария, изглеждаш невероятно и зашеметяващо. Иване, ти също си прекрасен (правите се, че шептите на гостите:) Много е чувствителен и не искам да знае, че Мария тотално го засенчва…
• Мария изглежда абсолютно зашеметяващо, а Иван – абсолютно зашеметен.
• Мария, сияеш от глава до пети… прекрасна си и това буквално може да се установи по нахилената, глуповата усмивка на Иван.
• Мария, изглеждаш като принцеса от приказка… Сияеш като звезда в нощното небе и просто не можем да отлепим погледи от теб (затичвате се към баща ѝ, стискате му ръката и добавяте:) Чудесна работа сте свършил, господине, шедьовър!
• Иване, братле, най-накрая и ти да направиш нещо умно – избра най-милата, най-нежната, най-усмихнатата, най-красивата и най-прекрасната жена на света!

9. Идва сериозната част – кажете защо смятате, че младоженците са страхотна двойка, бъдещето им ще е розово и бракът им ще процъфтява занапред.

• Иван и Мария са прекрасна двойка – и двамата обичат неща със „С“ – смокини, суши, секс, Ситроен и Синатра
• Казват, че бракът не е това да се ожениш за човека, с който искаш да живееш, а за човека, без когото не можеш да живееш. И като се замисля, Иван наистина не може да живее без Мария – тя е неговият личен будилник, банков консултант и асистент за опаковане на багаж… Но и Мария не може без Иван… и аз ѝ се чудя защо, всъщност.
• Любовта на Иван и Мария е заразна. Ергени и моми в залата, внимавайте!
• Казват, че всеки има своята идеална половинка. Не знам за всеки, но за Иван и Мария съм сигурен, че е така. Вижте ги как се гледат, как си говорят, как танцуват заедно… идете им на гости в три през нощта, останете за два месеца у тях, поживейте в дома им и ще се убедите сами! Сигурен съм, че те няма да имат нищо против.
  
• Винаги съм мислел, че сте страхотна двойка, а днес сте просто прекрасни. А и какво можеш да кажеш за двама души, които се обичат, разбират и са заедно от години? Всички, които ви познават добре, биха казали само две неща: едното е „Най-накрая да се ожените“, а другото: „Гор-чи-во!“

10. Кажете някоя мъдрост, ваше наблюдение върху брака или пък цитирайте известна личност, важно събитие, факт., датата на рождения им ден или зодията. За датите сайтове като http://www.historyorb.com/ и http://natoziden.com/ могат да се окажат безценни. Колкото по-конкретни направите нещата, толкова по-добре…

• Днес едно усмихнато момче от планината се ожени за едно прекрасно морско момиче. И също както планината и морето се събират, за да създадат едни от най-прекрасните гледки на Земята, Иван и Мария се събраха, за да създадат едно от най-прекрасните семейства.
• Направих си труда да видя какво се е случило на 21 септември през годините. И точно преди 10 години, на 21 септември 2004 г., е започнал строежът на Бурдж Халифа в Дубай, най-високата конструкция в света… Вие днес също започвате да градите… Поставете здрави основи на вашия брак, иззидайте семейството си с много любов и заедно се извисете над облаците, защото там винаги е слънчево!
• На вашата дата, 7 август 1927 г. е открит Мостът на мира, свързващ САЩ и Канада през Ниагара. Нека и във вашия брак винаги има мир и да ви върви по вода.
• Едно от най-искрените ми пожелания открих в една прекрасна арменска фраза, която гласи: „Мег парци́ вар дзярана́к“. Добре, ще преведа – „да остареете на една възглавница“…
• Рожденият ден на Иван през 1973 г. е приключил работната седмица и е дал началото на едноседмични празници и манифестации – практика, която Иван спазва и до ден днешен.
• Мария е родена на датата, на която е роден и Шарл Перо. Вече на всички ни е ясно защо сватбата днес прилича на една невероятна приказка.
• Иван е козирог, а Мария – скорпион. И двете зодии са известни с това, че имат добро чувство за хумор, но много лесно се засягат и стават изключително агресивни и раздразнителни… (демонстративно махате 3-4 листа хартия от речта си и прошепвате) за всеки случай…
• Старите хора казват: „Споделената мъка – половин мъка, споделената радост – двойна радост.“ Затова споделяйте и добри, и лоши моменти заедно… И по някоя-друга снимка във Фейсбук споделяйте – от Бали, от Хаваите, от Перу, Тайланд, Камбоджа, Мексико, Филипините, ЮАР и хиляди други прекрасни кътчета по планетата…
  
• И както Антоан дьо Сент Екзюпери казва, „Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока…“

11. Завършете с финал, който да накара хората да се настроят романтично и не забравяйте да кажете „Горчиво!“ накрая. Имайте предвид, че най-ясно в съзнанието на хората остават именно последните думи, така че изберете блестящ завършек на речта си.

• По традиция сме подготвили три бутилки за младото семейство. Първата бутилка е вино, което да отворят на първата си годишнина. Втората бутилка е шампанско, което да гръмнат, когато им се роди първото дете. А третата е ракия – ракия, която ще пазят до златната си сватба, за да се съберем отново и да вдигнем наздравица за младоженците. Горчиво!
• За финал – в детските книжки обикновено приказките завършват със сватбата. Моето пожелание е тя да е само началото на вашата истински вълшебна приказка. Още веднъж честито на младоженците, наздраве и ГОР-ЧИ-ВО!!!
• Пожелавам корабчето на любовта ви да посети най-хубавите места на света, да има здрави платна, за да устои на бурите, екипажът му да се увеличава с годините, а вятърът да е винаги попътен… Бон вояж и горчиво!

Какво да не правим

1. Не протаквайте! Това си е тяхната сватба, вниманието на публиката е голямо изкушение за някои кумове (бич за други), но да повторя – речта трябва да е кратка, максимум 7 минути.

2. Не навлизайте в подробности! Не всеки има нужда да чуе цялата ужасно забавна история за ергенското парти на плажа, пропуснатия автобус от градския транспорт, къпането „по калашници“, водката-менте, с която сте си правели гаргара кукуригайки, странния немски турист и куцото мокро куче, което препика дрехите ви и силната морска вълна, отнесла половината неща на младоженеца… добре, де, 6-7 души в залата сигурно ще се напикаят от смях, но нямате време за това, а и бабата, шефът, колегата, сестрата и тетката на баджанака на братовчед му по бащина линия едва ли ще са толкова ентусиазирани. Преправете нещата за широката публика, нещо такова:  „тези, които са били на ергенското парти вече знаят, че морските вълни отнесоха портфейла на Иван… ето защо той вече има опит в това да изкара без пари до края на месеца и аз не се притеснявам за семейния бюджет на младото семейство“…

3. Една забавна история стига! Сборникът „Смешните истории на Иван и Петър“ можете да издадете по-късно. Не забравяйте и че поне половината гости едва ли познават вас и героите на историите ви.

4. Без бивши гаджета! И истории за тях. Точка по въпроса, никакво „ама“.

5. Без „ебаси“. Без „шибана“. Без „лайнян“. И тем подобни. На сватбата има деца, баби, дядовци и хора с нулев толеранс към „Иван е говедо и шибан педерас, в добрия смисъл на думата, копеле, сещаш ли се…“ Сещаш се, копеле, няма смисъл да пиша повече за това.

6. Осъзнайте къде е границата – няма смисъл да споменавате за трудни и срамни моменти от миналото на младоженеца и семейството му (за булката пък не си и помисляйте!): такива са времето в затвора, еректилната дисфункция, овдовяването, развода, финансовите проблеми, липсващото око и срамната татуировка на гърба (не говоря за един конкретен човек, знам, че си го помислихте). Другата важна граница е тази на истината – няма проблем да преувеличавате историите си с младоженеца, но да си измисляте такива, за да се бъзикате на негов гръб е тъпо.

7. Никакви бъзици с булката! Сетих се от горното, но си заслужава отделна точка. Всички сте събрани тук защото тя_Е_прекрасна. Това_е_НЕЙНИЯТ специален ден и последното, което би желала е някакъв полупиян приятел на мъжа ѝ да си прави тъпи шегички на неин гръб, пред родителите ѝ, пред неговите родители, шефовете, приятелите, роднините и близките ѝ. Не, не и пак не!

8. Не сте на състезание! Специално за тези, които не обичат да стоят пред публика. Нормално е, когато се изправиш пред трицифрено число хора, да искаш въпросното нещо да свърши максимално бързо и да се скриеш зад пълната чаша на почетната маса. И поради това огромна част от кумовете „претупват“ речта си, казвайки или прочитайки я бързо, мънкащо и неразбрано… Затова: поемете си въздух, дълбоко! Издишайте. Дишайте. Издишайте. Усмихнете се на хората пред вас. Подготвили сте им забавни моменти с вашата реч, оставете я да достигне до тях – бавно, ясно, спокойно, с усмивка и щипчица пиперлив хумор.

9. Не избледнявайте! Колкото и силно да започне речта ви, оставете най-доброто за накрая. Нека остане силен, ясен и траен спомен в главите на гостите. Най-сърдечните думи, най-забавната смешка или най-любимия цитат: без значение какво, оставете го за ударен финал, не го изплювайте между другото, ей така в средата. В противен случай ще усетите, че губите аудиторията си много скоро след кулминацията.

10. Не четете, рецитирайте! Запомнете колкото се може повече от речта си. Поне първите две-три изречения. И последните две-три… Така ще установите контакт с аудиторията си, ще можете да променяте интонацията на гласа си и да постигнете още по-добър ефект.

За финал

Естествено, може още много да се каже и изпише… Но истината е, че двама души, които се обичат, са избрали човек, който да е свидетел на любовта им, подкрепа в трудни моменти и опора в съвместния им живот… Този човек сте вие!

Бъдете себе си, наздраве и горчиво!

И една лична благодарност от мен към най-готините младоженци: Краси и Пламен, които ни избраха за техни кумове и ме вдъхновиха да напиша тази публикация… Благодарим ви, приятели! Прекрасни сте! Обичаме ви! Обичайте се и вие!

Когато навън е студено и не ни се излиза, едно от любимите ни неща е да се съберем с приятели и да играем настолни (бордови) игри.  Да, шах, дама „Не се сърди човече“ и „Монополи“ са именно такива, но мислим, че са прекалено известни… И макар да не сме от най-големите маниаци, все пак през последните година-две изиграхме доста настолни игри и определено си имаме фаворити. Бързаме да кажем, че това са ни най-любимите настолни игри към момента, но съвсем не значи, че са най-добрите изобщо – дори в момента, в който писахме тази статия, се сещаме за още поне 10-тина интересни заглавия (и сме си набелязали да играем поне още три пъти по толкова). Посочените по-долу игри обаче са сравнително лесни за научаване, има ги в повечето книжарници и магазини за такива неща и определено ще ви „зарибят“. Ето и нашата класация към момента:

5. Кралят на Токио

Възраст: 6+

Играчи: 2-6 (най-добре се играе с 4-5 души)

Приблизително времетраене на една игра: 30 мин.

Цена: 54,90 лв.

Награди:

• 2011 Golden Geek Best Party Board Game Nominee
• 2011 Japan Boardgame Prize Voters’ Selection Nominee
• 2011 Lucca Games Best Family Game Nominee
• 2011 Lys Grand Public Finalist
• 2012 As d’Or – Jeu de l’Année Nominee
• 2012 Golden Geek Best Board Game Artwork/Presentation Nominee
• 2012 Golden Geek Best Children’s Board Game Nominee
• 2012 Golden Geek Best Children’s Game Winner
• 2012 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
• 2012 Golden Geek Best Family Board Game Winner
• 2012 Golden Geek Best Party Board Game Nominee
• 2012 Golden Geek Best Party Game Winner
• 2012 Golden Geek Best Thematic Board Game Nominee
• 2012 Gouden Ludo Nominee
• 2012 Ludoteca Ideale Winner
• 2013 Boardgames Australia Awards Best International Game Nominee
• 2013 Guldbrikken Best Family Game Nominee
• 2013 Guldbrikken Best Family Game Winner
• 2013 Hra roku Nominee
• 2013 Juego del Año Tico Nominee
• 2013 Nederlandse Spellenprijs Best Family Game Nominee
• 2013 Nederlandse Spellenprijs Best Family Game Winner

Жанр: научнофантастична, чудовища, бой, игра със зарове

Механика: теглене на карти, хвърляне на зарове, елиминиране на играчи

Разширения: (не са налични на български)

• King of Tokyo Promo Cards
• King of Tokyo: Halloween
• King of Tokyo: Power Up!

В „Кралят на Токио“ си избирате чудовище – гигантски мутант, извънземно или робот и се биете с противниците си. Хвърляте зарове и подобно на барбут трябва да прецените, кои да запазите, като всеки от тях ще ви даде атака срещу противника, енергия за специална сила или възможност да се лекувате. Много лесна за разбиране игра, изключително подходяща за начинаещи и все пак даваща много възможности да получите неочаквано предимство срещу противниците си.

4. Ticket To Ride: Europe

Възраст: 8+

Играчи: 2-5 (най-добре се играе с 4 души)

Приблизително времетраене на една игра: 60 мин.

Цена: 80,00 лв.

Награди:

• 2004 Japan Boardgame Prize Best Advanced Game Nominee
• 2004 Japan Boardgame Prize Best Advanced Game Winner
• 2004 Meeples’ Choice Award
• 2004 Nederlandse Spellenprijs Nominee
• 2004 Origins Awards Best Board Game Winner
• 2004 Spiel des Jahres Nominee
• 2004 Spiel des Jahres Winner
• 2004 Tric Trac Nominee
• 2004 International Gamers Awards – General Strategy; Multi-player Nominee
• 2005 Årets Spel Best Family Game Winner
• 2005 Årets Spill Best Family Game Nominee
• 2005 Diana Jones Award for Excellence in Gaming – Winner
• 2005 Diana Jones Award for Excellence in Gaming Nominee
• 2005 Juego del Año Finalist
• 2005 Juego del Año Winner
• 2005 Vuoden Peli Family Game of the Year Nominee
• 2005 Vuoden Peli Family Game of the Year Winner
• 2005 International Gamers Awards – General Strategy; Multi-player
• 2005 Japan Boardgame Prize Best Advanced Game Nominee
• 2006 Årets Spill Best Family Game Nominee
• 2006 Årets Spill Best Family Game Winner
• 2006 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
• 2006 Hra roku Nominee
• 2006 Hra roku Winner
• 2006 Japan Boardgame Prize Best Japanese Game Nominee
• 2006 Japan Boardgame Prize Best Japanese Game Winner
• 2008 Ludoteca Ideale Official Selection
• 2010 Hungarian Board Game Award Nominee
• 2013 Hungarian Board Game Award Special Prize Winner

Жанр: транспортна, влакове, приключенска игра с карти

Механика: теглене на карти, събиране на комплект карти, планиране, изграждане на инфраструктура

Разширения: (не са налични на български)

• Ticket to Ride Map Collection: Volume 1 – Team Asia & Legendary Asia
• Ticket to Ride Map Collection: Volume 2 – India & Switzerland
• Ticket to Ride Map Collection: Volume 3 – The Heart of Africa
• Ticket to Ride Map Collection: Volume 4 – Nederland
• Ticket to Ride: Alvin & Dexter
• Ticket to Ride: Europa 1912
• Ticket to Ride: Switzerland
• Ticket to Ride: The Dice Expansion

Играта е изключително подходяща като подарък – първа настолна игра на приятели или близки. Избрахме „Ticket to Ride: Europe“, тъй като е най-популярна в търговската мрежа, но може да вземете и американския оригинал, ако го намерите. И за двете игри има куп разширения (експанжъни) и нови карти, с които може да стане още по-забавна. Но дори само с базовата версия нещата са изключително интересни – строите ж.п. линия през цяла Европа, като от Лисабон до Москва и от Лондон до Истанбул ще трябва да се съобразявате с конкуренцията, да поемате добре премерен риск и да натрупате възможно най-много точки. Правилата са сравнително прости – събирате карти от един и същ цвят и строите маршрути, след като се сдобиете със съответен брой такива карти. Играта е налична и в компютърен вариант, но поставянето на пластмасови вагончета върху дъската е несравнимо удоволствие. Играта не е преведена на български, има само книжка с български правила.

3. Заселниците на Катан

Възраст: 9+

Играчи: 3-4 (най-добре се играе с 3 души), има и допълнително разширение за 5-6 души

Приблизително времетраене на една игра: 90 мин.

Цена: 62,00 лв. (допълнение за 5-6 играчи: 39 лв.)

Награди:

• 1995 Deutscher Spiele Preis Best Family/Adult Game Winner
• 1995 Essener Feder Best Written Rules Winner
• 1995 Meeples’ Choice Award
• 1995 Spiel des Jahres Winner
• 1996 Origins Awards Best Fantasy or Science Fiction Board Game Winner
• 2001 Origins Awards Hall of Fame Inductee
• 2002 Japan Boardgame Prize Best Japanese Game Nominee
• 2004 Hra roku Nominee
• 2004 Hra roku Winner
• 2005 Gra Roku Game of the Year
• 2011 Ludo Award Best Board Game Editor’s Choice Winner
• 2012 JoTa Best Game Released in Brazil Critic Award
• 2012 JoTa Best Game Released in Brazil Nominee

Жанр: стратегическа игра със зарове и карти, изграждане на цивилизация

Механика: зарове, теглене на карти, събиране на комплект карти, планиране, изграждане на инфраструктура, преговори с другите играчи, търговия

Разширения: (над 30, слагаме само преведените на български)

• Заселниците на Катан – допълнение за 5-6 играчи
• Заселниците на Катан – Мореплавател
• Заселниците на Катан – Мореплаватели – допълнение за 5-6 играчи
• Заселниците на Катан – Градове и рицари
• Заселниците на Катан – Градове и рицари – допълнение за 5-6 играчи
• Заселниците на Катан – Търговци и варвари
• Заселниците на Катан – Търговци и варвари  – допълнение за 5-6 играчи
• Заселниците на Катан – Крале и владетели – игра с карти за двама

Сравнително стара игра (1995 г.), но пък интересна, сравнително сложна игра. Въпреки че хвърляте зарове, стратегията е изключително важна и късметът няма чак толкова решаваща роля (поне на теория). Едно от най-яките неща в Катан е, че всеки път игралната дъска е различна, някой път едни ресурси са в изобилие, други са много редки и ако си изиграете картите правилно (буквално), може да спечелите играта с голямо превъзходство. Иначе целта е да развиете цивилизация, като добивате различни видове ресурси, с тях строите села, градове и пътища по-бързо от останалите играчи. Доста близко до Монопол, защото търговията играе важна роля и колкото повече строите, толкова повече напредвате в играта, но късметът е от второстепенно значение – много е важно на кой ключов ресурс ще заложите и колко бързо ще съобразите какво целят останалите играчи, за да им попречите да ви изпреварят.

2. Пандемия

Възраст: 10+

Играчи: 2-4 (най-добре се играе с 4 души), с допълнително разширение може да се играе и с 5 (всъщност можете и сами да си я играете)

Приблизително времетраене на една игра: 45 мин.

Цена: 59,90 лв.

Награди:

• 2008 Golden Geek Best 2-Player Board Game Nominee
• 2008 Golden Geek Best Board Game Artwork/Presentation Nominee
• 2008 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
• 2008 Golden Geek Best Gamer’s Board Game Nominee
• 2008 Golden Geek Best Party Board Game Nominee
• 2008 International Gamers Awards – General Strategy; Multi-player Nominee
• 2008 JoTa Best Cooperative Board Game Nominee
• 2008 JoTa Best Cooperative Board Game Winner
• 2008 Meeples’ Choice Award
• 2008 Tric Trac d’Argent
• 2008 Tric Trac Nominee
• 2009 As d’Or – Jeu de l’Année Nominee
• 2009 Boardgames Australia Awards Best International Game Nominee
• 2009 Boardgames Australia Awards Best International Game Winner
• 2009 Deutscher Spiele Preis Best Family/Adult Game 3rd Place
• 2009 Games Magazine Best New Family Game Winner
• 2009 Golden Geek Best 2-Player Board Game Nominee
• 2009 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
• 2009 Golden Geek Best Family Board Game Winner
• 2009 Golden Geek Best Gamers’ Board Game Nominee
• 2009 Golden Geek Best Innovative Board Game Nominee
• 2009 Gouden Ludo Nominee
• 2009 Gouden Ludo Winner
• 2009 Hra roku Nominee
• 2009 Japan Boardgame Prize Voters’ Selection Nominee
• 2009 JoTa Best Family Board Game Nominee
• 2009 Lys Passioné Finalist
• 2009 Nederlandse Spellenprijs Nominee
• 2009 Spiel der Spiele Hit für Experten Recommended
• 2009 Spiel des Jahres Nominee
• 2009 Vuoden Peli Adult Game of the Year Nominee
• 2010 Golden Geek Best Board Game Artwork/Presentation Nominee
• 2010 Golden Geek Best Children’s Board Game Nominee
• 2010 Golden Geek Best Children’s Board Game Winner
• 2010 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
• 2010 Mensa Select Winner
• 2010 UK Games Expo Best Family/Children’s Game Winner
• 2010 Australian Games Association Game of the Year
• 2011 Deutscher Lernspielpreis „9 years and up“ Nominee
• 2011 JoTa Best Light Board Game Nominee
• 2011 Juego del Año Finalist
• 2011 Juego del Año Winner
• 2011 Nederlandse Spellenprijs Nominee
• 2011 Spiel des Jahres Nominee
• 2011 Vuoden Peli Family Game of the Year Nominee
• 2011 Vuoden Peli Family Game of the Year Winner
• 2011/2012 Boardgames Australia Awards Best International Game Nominee
• 2011 Ludoteca Ideale Official Selection Winner

Жанр: кооперативна стратегическа игра с карти, лекуване на болести, тактическа, логическа, ролева

Механика: кооперативна, събиране на комплект карти, планиране, изграждане на инфраструктура, логистика, различни способности на всеки играч, система с екшън точки

Разширения: (няма български, но ги очакваме с нетърпение)

• Pandemic: On the Brink (позволява 5-ти играч)
• Pandemic: In the Lab
• Pandemic: The Cure
• Pandemic: State of Emergency
• Pandemic Legacy
• Допълнителни сценарии и правила за игра като Isolation и Government Shutdown (не се купуват, има ги на сайта)

Може би най-готиното на играта е, че е кооперативна, т.е. играчите не играят един срещу друг, а заедно срещу играта. Сценарият е доста актуален покрай ебола, свински грип, птичи грип, луда крава и други нашумели на последък болести: четири вируса атакуват планетата в различни точки и от вас зависи да я спасите. Всеки играч има специални умения – медикът лекува по-бързо, диспечерът е специалист по бързото местене от точка в точка, ученият намира по-лесно лек, специалистът по карантина предпазва някои градове от заразяване и т. н. Играта изисква хората да се координират помежду си и да открият лек за всички болести и играта дори е в основата на научни трудове за прилагане на изчислително мислене без използване на компютър.  Любимата игра на Петър

1. DixIt

Възраст: 6+ (но и с 4-годишната Вики си е забавно)

Играчи: 3-6 (най-добре се играе с повече хора, а ако си вземете DixIt Odyssey вместо стандартния DixIt, максималният брой играчи е 12)

Приблизително времетраене на една игра: 30 мин. (макар че обикновено отнема часове)

Цена: 49,90 лв. (толкова е и Odyssey, затова го препоръчваме)

Награди: 

• 2009 As d’Or – Jeu de l’Année Nominee
• 2009 As d’Or – Jeu de l’Année Winner
• 2009 Golden Geek Best Board Game Artwork/Presentation Nominee
• 2009 Golden Geek Best Children’s Board Game Nominee
• 2009 Golden Geek Best Innovative Board Game Nominee
• 2009 Golden Geek Best Party Board Game Nominee
• 2009 Juego del Año Finalist
• 2009 Juego del Año Winner
• 2009 Lys Grand Public Finalist
• 2009 Lys Grand Public Winner
• 2009 Tric Trac de Bronze
• 2009 Tric Trac Nominee
• 2010 Hungarian Board Game Award Nominee
• 2010 Games Magazine Best New Party Game Winner
• 2010 Hra roku Nominee
• 2010 Hra roku Winner
• 2010 Hungarian Board Game Award Winner
• 2010 Lucca Games Best Family Game
• 2010 Nederlandse Spellenprijs Nominee
• 2010 Spiel der Spiele Hit für Familien Recommended
• 2010 Spiel Des Jahres Nominee
• 2010 Spiel Des Jahres Winner
• 2010 Vuoden Peli Family Game of the Year Nominee
• 2010 Vuoden Peli Family Game of the Year Winner
• 2011 Guldbrikken Best Family Game Nominee
• 2011 Japan Boardgame Prize Voters’ Selection Nominee
• 2011 Ludoteca Ideale Official Selection Winner
  

Жанр: парти игра с карти, забавление, хумор

Механика: едновременно пускане на карти, блъфиране, гласуване

Разширения: (де факто са допълнителни карти, като разширенията, закупени от чужбина са 100% съвместими с основната игра, закупена от България)

• Dixit 2
• Dixit 3
• Dixit 4
• Dixit Origins
• Dixit Quest
• Dixit Daydreams

Като изключим едни симпатични зайчета, които използвате, за да маркирате кой играч колко точки  е събрал (спокойно можете да си ги пишете и на листче), Dixit представлява купчина детайлни карти със сюрреалистични картини, даващи възможност за всякакви интерпретации и значения, според въображението и количеството алкохол на компанията. На всеки играч се дават карти и един от тях е „разказвач“ – обявява тема и всички останали трябва да дадат най-подходящата според тях карта. Съответно, всеки играч се стреми да познае картата на разказвача, а без значение дали това ще стане или не, купонът ви е гарантиран. Казват, че Dixit е игра именно за хората, които не обичат да играят игри и това е много вярно… Любимата игра на Биляна и едно от топ-предложенията на Петър

За финал – казахме, че лесно можете да намерите тези игри в повечето книжарници (особено по моловете), но ето още няколко специализирани магазина в София (приемат и поръчки онлайн, пускат добри промоции от време на време):

• Фантасмагория
• Board Games BG
• Paladium Games
• Pikko Games
• Ozone.bg
• Orange Center

А коя е Вашата любима настолна игра и защо?

Преди няколко седмици, Вики и Симеон събориха лаптопа ми от масата. Хард-дискът ми изгоря и си купих SSD диск. Оттогава като че ли съм им по-скоро благодарен, отколкото ядосан за белята – SSD е истинска благина и на всичкото отгоре излиза по-евтино от нормален хард-диск. Сега ще Ви обясня и защо в крайна сметка скъпото излиза евтино (и дори няма да включвам в сметката рискът от счупване на въртящите се елементи).

По актуални цени, нещата започват така (приемам, че за служебен компютър:

Нормален HDD 500 GB: 110 лв.

SSD диск 500 GB: 550 лв.

Първоначално класиране SSD vs. HDD: – 440 лв.

Но…

SSD хаби по-малко ток!

Нормалният HDD консумира 8.5W, докато SSD е под 0.5W. Това е безценно за загряването на компютъра и батерията на лаптопа (което е основното предимство), но аз ще игнорирам този факт. И ще оставя само изчислението за консумация от 220 работни дни по 8 W разлика по 8 часа на ден в продължение на 5 години и ще спестите около 15 лв. от ток.

Междинно класиране SSD vs. HDD: – 425 лв.

Нека сега приемем, че един човек, работещ с компютър има заплата от 1000 лв. По данни от няколко сайта, имаме среден трафик от 2.52 GB на ден. При 6 GB/sec, при SSD можем спокойно да игнорираме изхабеното време. Но при HDD губим около 42 минути на ден чакайки нещата да се заредят. Но нещата всъщност са още по-бавни, защото правим достъп средно до 1622 обекта (Nielsen Online), което при SSD е 0.08 ms, а при HDD 7.14 ms. Тоест 7.06 ms на обект. или около общо 11.45 секунди забавяне при зареждане на приложения, нов сайт и т. н. При 428 клика на ден (Prof. Fenian at Cornell University) средно, дори само 10% от тях да налагат подобоно зареждане, това са над 8 изгубени минути. Няма да добавям рестарти, запис на файл и т. н. Човек е ефективен около 6 часа на работа, от които прекарваме 50 мин. в чакане на бавния HDD. При заплата 1000 лв. на месец (6.25 лв./час), ние губим 50 мин. или 5.21 лв. на ден!!! При 220 работни дни и 5 години, това са 5729.16 лв.!!!-425

Междинно класиране SSD vs. HDD: 5304 лв.

Но това не е всичко! Доказано е (gomez.com, akamai.com), че дори 1 секунда забавяне намалява продуктивността със 7%. При това положение, с гореспоменатата заплата се губят допълнително 4200 лв. за периода от 5 години. В крайна сметка, SSD ще ви спести толкова време и нерви, че измерено в пари получаваме

Крайно класиране SSD vs. HDD: 9504 лв.

Е, работодатели (особено вие в IT сферата), все още ли мислите, че не си струва служителите ви да имат  SSD диск)?

Фотоапаратът ми се счупи. Окривиха се пинчетата на CF-reader-ът от постоянното вадене и махане. Но благодарение на Биляна, сервиза и колегите ми, всичко отново е точно.

Какво направихме:

1. Биляна занесе апарата на сервиз (благодаря ти!!!). Ремонтът ни излезе едва 80 лв. (в конкурентните сервизи искаха 60 лв. само за да го диагностицират, все едно „окривени пинове на CF reader“ не е достатъчно ясна диагноза… Та в крайна сметка силно препоръчваме ZENTEX Ltd., София, Младост 1, бл. 25, вх. 3, тел. 0888972776, email: zentex@abv.bg
2. Старата CF карта отива на боклука, тъй като пластмасата покрай пиновете ѝ е леко разядена.
3. С нова CF карта отново съществува подобен риск, така че си взехме преходник от Amazon. Работи перфектно, стига да си вземете правилната MicroSD карта. Обърнете внимание, че слотът на Delock Compact Flash to Micro SD Memory Card Adapter е на срещуположния край спрямо пиновете, а не отстрани, така че не се налага да вадите CF картата, а само MicroSD.
4. Проверете каква е максималната MicroSD карта, която може да поеме апаратът (за Canon 40D това е 16GB) и си вземете class 10 или по-висок. Така няма да имате проблеми с бързодействието – аз поне забавяне спрямо предишната конфигурация не усещам. В моя случай ползвах Kingston Class 10 16GB MicroSD карта.

Още веднъж специални благодарности на Биляна, Зентекс и колегите от Куестърс България / Certivox, така че цялата работа по ремонта да се случи за 3 дни и да приключи с хепиенд. Очаквайте хубави снимки от интересни места!

2016 година чука на вратата. И, както вече стана традиция, пишем за най-добрите начини да уплътните почивката така, че да разпределите годишния отпуск за възможно най-дълги ваканции… Повечето от вас знаят, че на www.kogadavzemaotpusk.com можете сами да си планирате годишния отпуск.

Като цяло обаче има няколко добри предложения какво да направите през 2016 г.:

• Ранномартенски отпуск (27.2 – 6.3) – получавате 9 дни почивка на цената на 3 дни отпуск покрай Националния празник на България, в случай, че почивате на 29.02, 01.03 и 02.03; Препоръчваме шопинг в Лондон, с посещение на прекрасните му музеи и забележителности (запази хотел).
• Великденско-гергьовденски отпуск (30.4 – 8.5): може би най-изгодната оферта през цялата година, когато ще имате 10 дни почивка на цената на 3 дни отпуск (взимате само 3, 4 и 5 май); Препоръчваме разходка из Италия, без значение дали говорим за римския Колизеум или венецианските гондоли (запази хотел)
• Късномайски отпуск (21.5 – 29.5): 9 дни почивка на цената на 3 дни отпуск, в случай, че наистина обичате пролетта или като алтернатива на предишния (взимате 25, 26 и 27 май); Препоръчваме разходка сред холандски лалета и велосипеди (запази хотел).
• Есенен отпуск (18.9 – 25.9): 8 дни почивка на цената на 3 дни отпуск (взимате 19, 20 и 21 септември); Препоръчваме късно моренце в Гърция (запази хотел).
• Коледно-новогодишен отпуск (24.12 – 1.1.2016): 9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск. Препоръчваме отдалече и добре планирана екскурзия до Дубай и Абу Даби (запази хотел)

С това предложение от нас ще почивате общо 45 дни по време на най-хубавите празници на цената на едва 16 дни отпуск. И ще ви остане почти цяла седмица за море през лятото!

Днес попаднах на един много интересен сайт… Създателите на RoadsToRome приемат доста буквално идеята, че всички пътища водят до Рим и създават софтуер, който проследява всички пътни артерии и тяхното ползване до дадена точка. Аз от своя страна вместо Рим използвах най-големите градове в България с население над 100 000 жители, а именно София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен и извадих карта на това докъде може да се стигне от техния център за 30 минути (максимумът, който системата позволява).

Да започнем със столицата ни, София. За половин час можете да стигнете до Сливница, Безден, Царичина, Владо Тричков, Кремиковци, Горна Малина, Доганово, Габра, Русамска ливада, яз. Пасарел, Кладница, Железница, Клисура и Хераково, както и до входа на Перник. Освен това, можете да захванете и трите магистрали: АМ Хемус (ще стигнете до Витиня), АМ Тракия (до Вакарел) и АМ Струма (до Старо село).

Следва древният и вечен Пловдив:

До Пазарджик няма да ви достигнат едва няколко минути, но за сметка на това Асеновград, Перущица, Стамболийски и Съединение са на половин час път или по-малко. От центъра на Пловдив за половин час можете да достигнете и до
Поповица, Милево, Богданица, Болярци, Козаново, Мулдава, Бачково, Куклен, Руен, Гълъбово, Цар Калоян, Извор, Храбрино, Куртово Конаре, Ново село, Говедаре, Мало Конаре, Гелеменово, Черногорово, Малък Чардак, Царимир, Калояново, Черноземен, Раковски, Секирово и Болярино. Ако хванете АМ „Тракия“, след 30 минути от центъра на Пловдив ще сте до Динката на запад и Опълченец на изток.

Да вземем и центъра на морската ни столица, Варна:

Благодарение на магистрала „Хемус“ можете да стигнете чак до Каспичан и Нови Пазар, а благодарение на магистрала „Черно море“ – до Звездица. 30-минутните граници на Варна минават и през Аспарухово и Зеленика (без Галата), местността Св. Никола (без Св. Константин и Елена), Виница, Куманово, Кавакдере (без Орешак), Яребична, Въглен, Изворско, Любен Каравелово, Новаково, Водица, Засмяно, Войводино, Вълчи дол, Добротич, Михалич, Доброплодно, Калугерица, Невша, Венчан, Провадия, Житница, Царевици, Юнак, Аврен и Константиново. Белослав, Девня и Повеляново, разбира се, влизат в така заформилото се кръгче.

А сега – Бургас, градът на трите ленти:

Лицата в Бургас могат да достигнат в рамките на половин час до Айтос, Поморие и Созопол, както и до Ахелой, Каблешково, Черно море, Рудник, Миролюбово,  Равнец, Проходска, Извор, Крушевец, Росен и Равна гора. Ако хванат магистрала „Тракия“, ще стигнат някъде до разклона за Вратица в рамките на 30 мин. Батките обаче ще могат да достигнат и до Несебър, Равда, Ливада, Тръстиково, Зидарово, Трояново, Равадиново, Веселие, Ново Паничарово и Средец.

Русе, речната ни столица:

От центъра на дунавския град можете да стигнете до Две могили, Тръстеник, Мечка, Кошов, Иваново, Божичен, Красен, Щръклево, Нисово, Писанец, Ястребово, Семерджиево, Ново село, Долно Абланово, Просена, Николово, Сливо поле, Мартен, Сандрово и повечето части от ПП „Русенски лом“… С повече късмет и минимално чакане на Дунав мост, ще можете да влезете в Гюргево, Румъния и дори да достигнете 1/3 от разстоянието до Букурещ, Гостину, Виеру и Слобозия.

Стара Загора, най-перпендукулярният град в България:

От центъра на Стара Загора можете да достигнете до автомагистрала „Тракия“, както и до Ракитница, Могила, Змейово, Борилово, Малка Верея, а също така и до р. Коленска и р. Банинска (малко преди разклона за Пряпорец).

И за финал – Плевен, д’ге:

От Плевен за половин час се стига до Долни Дъбник, Долна Митрополия, Къртожабене, Дисевица, Бохот, Гривица, Върбица и Буковлак. По пътя към Ловеч ще достигнете разклона за Ралево, а по пътя към Русе – малко преди разклона за Пордим.

Една бърза картинка, която бързо ще ви ориентира какви гуми да изберете – всесезонни или отделен комплект летни и зимни, както и най-доброто на пазара към 2016 г. (проверено и доказано поне в два независими източника). За хората с ограничен бюджет, евтини, но все пак достатъчно добри гуми (ориентирате се по иконката с прасенцето-касичка):

Тези, които ни познават, знаят, че обичаме да пътуваме. Наскоро бях попитан „Какъв куфар да си взема?“ Е, с годините открих няколко неща относно размерите и видовете багаж:

• Практически няма смисъл от най-големият размер куфар (XL/XXL). По-добре вземете още един комплект среден (М/L) и малък (S). Когато се напълни догоре, големият куфар почти винаги превишава максимално допустимото тегло от 23 кг. за самолети, неефективен е и в багажника на колата.
• Съдейки от горното, перфектните размери на по-големия куфар са 76х50х32 см, тъй като (и аз не знаех доскоро) много компании са сложили максимален размер 158 см като сбор от трите измерения. Не, че някой някога ме е спирал за по-голям куфар, но знае ли човек?
• Колкото до малкия куфар, нещата там са малко по-сложни и ще обясня защо по-надолу…

И така, взимаме един малък и един среден куфар. Какво още трябва да знаем?

Като начало, има куфари и по 20, и по 200, и по 2000 лв. Защо? Най-кратко казано: заради качеството (марката и търговската надценка също имат значение, разбира се). Редно е да се запитате доста неща, когато избирате куфар, например:

• Колко и какви дръжки има и колко са издръжливи? Най-евтините модели имат една обикновена дръжка, зашита с единичен тегел. Най-скъпите имат по 3-4 здрави дръжки и някои от тях дори са с вградени везни, отчитащи дали сте превишили теглото. Телескопичната дръжка трябва да е здрава – багажът трябва да издържа на подмятане, хвърляне, яздене и кривене от малки деца…
• От каква материя е направен? Като цяло твърдите куфари предпазват по-добре, но има евтини пластмаси, от които лесно биха се спукали, както и много здрави платове, които издържат с години. Също така, твърдите куфари са 1 до 4 кг по-тежки от техните платнени събратя, освен ако не са от специална материя като поликарбон (ABS) и дори чист карбон, например, но тогава пък цената им скача драстично. Ето защо ще оставя този избор изцяло на Вашите предпочитания.
• Има ли колелца? С две колелца куфарът ще се движи лесно, но ще се върти трудно. С четири обикновено можете да го въртите на 360 градуса. Колко здраво са прикрепени тези колелца? Дали е лесно да се счупят при хвърляне на куфара?
• Ще трябва ли да го заключвате? Има ли ключалка за циповете? За полети е добре да имате TSA-заключваща система, която би трябвало да е недостъпна за обикновените служители, но да позволява на митничарите да отворят багажа Ви за проверка, без да се налага Вашето присъствие. Лично аз не ползвам ключалки и не държа нищо прекалено ценно в чекирания си багаж: ако толкова държат на дънки, чорапи и използваната ми четка за зъби – да я взимат. Цялата ценна техника, бижута и др. е постоянно с мен в ръчния ми багаж.
• Колко надежден е ципът? Може ли да бъде лесно отворен… ако мислите, че това няма значение, вижте това клипче и помислете пак:

И така нататък, и така нататък… Препоръчвам багаж с тъмен цвят (за да не се цапа лесно), но имайте предвид, че безличен черен куфар е много труден за разпознаване на лентата с багаж – намерете все пак допълнителен цвят, шарка или дизайн, които да го отличават или поне му залепете или зашийте стикер с двуглаво кенгуру, ловящо пеперуди (примерно). Така ще намирате багажа си по-лесно. Препоръчвам куфар, а не раница, освен ако специално няма да ходите на поход в планината. Там туристическите раници са перфектни, но на летището и в колата имате куп връвчици и презрамки, които се закачат, така че е много вероятно багажът ви да се нарани или скъса, да се наложи да го сложите в специално легенче или ако служителят на летището е много лош – да ви накара да го пуснете като карго.

Колкото до марката, има няколко утвърдени марки. Утвърдени не винаги значи скъпи. Gucci и Louis Vuitton са известни модни марки и вероятно правят чудесни куфари, но не бих чекирал куфар за $4000 и на най-престижното летище. Ето защо за багажа съветвам да се насочите към American Tourister, Athalon, Briggs & Riley, Delsey, Eagle Creek, GeniusPack, High Sierra, Kirkland, Osprey, Ricardo Beverly Hills, Rockland, Samsonite, TravelPro, Tumi, Victorinox и Wenger. Макар че някой път и сред неизвестни марки има чудесни попадения – например на кръговото на Руски паметник (София) има едно магазинче, където продават испанската марка Benzi: супер здрави куфари, с много екстри на чудесни цени. Или пък раниците на Tashev – също много яки и с чудесно съотношение цена/качество.

Дойде време да кажа няколко думи и за размерите на ръчния багаж. Поиграх си да извадя изискванията на компаниите, които оперират в България. Нещата изглеждат ето така:

Таблицата (можете да си я свалите като .xls и .ods ) трябва да се ползва само за ориентир. Определени промоции, държави, допълнителни отстъпки и членства в определени клубове, възраст на пътуващия (бебе, дете, учащ или пенсионер), могат да повлияят върху цената и ограниченията за багаж. Повечето компании дават възможност за пренасяне на детска количка, дамска чанта, лаптоп, таблет, фотоапарат, видеокамера или чадър в допълнение на посочения багаж.

От една страна, ако си вземем възможно най-големия малък куфар, има голям шанс да ни направят проблем за размера, макар да имаме възможност да поберем чифт чорапи и тениска повече. От друга, прекалено малък куфар значи и доста по-малко багаж, а много хора (особено тези, ползващи low-cost компании) пътуват само с ръчен багаж.

Понеже обичам цифрите, ето на колко процента от авиокомпаниите, опериращи у нас официално е позволен багаж със съответния размер, съгласно таблицата:

• Куфар с размери 55x40x25 може да използвате при 26% от авиокомпаниите (1/4);
• Куфар с размери 55x35x25 може да използвате при 35% от авиокомпаниите (1/3);
• Куфар с размери 55x40x20 може да използвате при 83% от авиокомпаниите (4 от 5);
• Куфар с размери 55x35x20 може да използвате при 92% от авиокомпаниите (9 от 10);
• Куфар с размери 50x35x20 може да използвате при 97% от авиокомпаниите (всички без малкия салонен багаж на WizzAir);
• Куфар с размери 42x32x20 може да използвате при всички авиокомпании.

Сами виждате къде се получава най-големият скок: когато „свиете“ куфара от 25 на 20 см по най-малкото измерение.

Ето защо, ако обмисляте покупка на куфар, моят финален съвет е:

• Среден куфар 76х50х32 см за чекиран багаж;
• Малък куфар 55х40х20 см за салонен/ръчен багаж (50x35x20 ако искате наистина да сте сигурни за всички авиокомпании);
• Малка раница 40х30х20 за втори или малък салонен багаж, която можете да ползвате и за градските разходки.

Дано съм бил полезен.

Най-якото и запомнящо се нещо от екскурзията ни в Дубай се оказа именно пустинното сафари… След сериозно проучване в интернет, малко драми със сайтове-менте, наподобяващи оригинала (затова цъкайте точно този линк), избрахме Arabian Adventures и тяхното Sundowner Dune Dinner Safari.

Не, че знаем как са другите компании, но тази имаше най-висок рейтинг и останахме доволни. Иначе всички предлагат общо взето едно и също нещо и основните разлики са в качеството и марката на автомобила, дали ще ви вземат от хотела или от сборен пункт, има ли фирмата собствен лагер в пустинята или няколко фирми споделят общ, колко е качествена услугата като храна, време за фотосесии и красота на камилите (да, в ОАЕ често си организират и такива конкурси за красота!).

Понеже всички сафарита протичат горе-долу еднотипно, но въпреки това са невероятно изживяване, ще ви разкажем какво се случи при нас… Преди това, нека предупредим, че изживяването не се препоръчва за хора със слаби нерви, сърца и стомаси, бременни, малки деца и хора над 98 години, особено ако са яли 3 часа преди събитието…

И така, в уречения ден и час, един бяло-бежов Toyota Land Cruiser 4.0 V8 4WD дойде до хотела, за да ни вземе и още щом се качихме и видях ролбаровете от вътрешната страна на автомобила, разбрахме, че нещата са сериозни.

Пообиколихме из Дубай и скоро автомобилът летеше по магистралата, пълен на максималния си капацитет от 7 души:

• Биляна и Петър (ние);
• шофьорът ни Ахмед – мил индиец с доста опит в пустините, на когото обаче му беше първи работен ден в Arabian Adventures;
• двойка от Чили, които бяха супер весели през цялото време;
• висока двойка от Германия, които седяха най-отзад и не гъкнаха през цялото време (тук е мястото да кажем, че задните места в Land Cruiser-а са най-кофти, особено ако сте високи – не ви ги препоръчваме).

След близо час по магистралата, брандираните Тойоти ставаха все повече и повече, скоро отбихме по второкласен път, после – по третокласен и накрая паркирахме на площадка за регулиране на налягането в гумите.

Оказва се, че първото нещо, което трябва да направиш в пустинята, е да спихнеш гумите на автомобила – иначе рискуваш да се пръснат от горещия пясък, а и сцеплението става по-добро.

Тръгваме по черен път, т.е. жълт, съдейки по цвета на пясъка… Петър пита Ахмед:

– Добре, как различавате различните пустини? В моята страна е ясно – гора, планина, равнина: ясно си личи къде свършва едното и къде започва другото…
– Ето, тук пясъкът е жълт, но там в далечината става по-червен, защото съдържа повече желязо, в тази пустиня има пустинни зюмбюли, а в другата – не… когато си израснал тук, можеш да се ориентираш.

Говорим си, а колата върви по утъпкания път – гледката е приятна и дори малко скучна, а за пътят съм сигурен, че можем да го минем и с нашето Ауди А4… Но растителността намалява, дюните стават все по-високи и кроткият и спокоен Ахмед без никакво предупреждение прави рязък завой надясно и започва да шпори през дюните. Кроткият двигател на Тойотата ядосано напъва осемте си цилиндъра и колата започва да пори пясъчните вълни, понякога с изцяло вдигната предница и задница.

„Добре, това с моята кола не го мога!“, помисля си Петър, докато се е вкопчил в един ролбар с едната ръка, но държи стабилно огромния фотоапарат с другата и снима. След 10-тина минути пристигаме в малко оазисче с палми, където ни дават инструктаж и ни разказват за сокола, националният символ на Обединените арабски емирства и как да го научим да ловува…

Отправяме се обратно към колите и там, на хиляди километри от България, чуваме как някой вика:

– Пе-е-ешо-о-о!

В такива моменти осъзнаваш колко малък е светът всъщност… И колко голям е шансът да срещнеш своя колежка от София насред арабската пустиня в Дубай

Тъй като бяхме в различни автомобили и трябваше да тръгваме, се разбрахме да се видим по време на вечерята…

Следваше ново лудо препускане през дюните. Джипките вървят една след друга, на около 20-50 метра дистанция, засилват се и „скачат“, точно като на автомобилно състезание.

Ако залегнеш много рано, удряш лицето си в коленете. Ако залегнеш късно, при приземяването главата ти се удря в тавана. Точният момент на залягане се усвоява някъде след третата цицина на главата…

След още 10-тина минути конвоят се посъбра на един импровизиран „паркинг“ – сравнително равна площадка, поснимахме се и продължихме с още по-висока скорост. Газ до ламарината и гледаме как колите пред нас скачат от метър, метър и половина, а ние ги следваме само след секунди.

На една много висока дюна Петър видя как колата пред нас скача от може би три метра и изкрещя на английски:

– Big jump! Get down! (Голям скок! Залягайте!)

Дори самият Ахмед се стресна, натисна спирачката и… колата остана „по корем“ на върха на дюната. Ахмед пробва напред-назад, но нямаше никакъв смисъл: четирите колела на автомобила просто бяха във въздуха и се въртяха отчаяно на празен ход.

– Ееех, затова не го обичам червения пясък… – каза Ахмед и извади една малка лопатка, с която почна да копае пясъка около колата. Нямаше никакъв смисъл – лопатката беше толкова малка, че същият ефект можеше да се постигне и с шепи.

Помолиха ни да се отдалечим и да си поснимаме, а Ахмед и негов колега-шофьор започнаха да дърпат внимателно колата с въже. Лошото е, че трябва да си много внимателен, защото ако тегленият автомобил, който е високо, се освободи, има опасност да се свлече надолу и да удари теглещият.

Но, така или иначе, момчетата се оправиха, Ахмед набримчи Тойотата с над 100 км/ч покрай дюните и всички части по окачването на колата бяха на предела на силите си.

Имахме чувството, че дори и нашето човешко „окачване“ едва издържа постоянното тресене, но в крайна сметка взехме „за норматив“ последната третина от пътя и успяхме да си направим чудесна пустинна фото-сесия по залез слънце.

А залязващото слънце в пустинята е прекрасно почти колкото Биляна…

Когато слънцето се скри зад хоризонта, продължихме още малко и пристигнахме до бедуинския лагер, на чийто вход ни очакваха група камилари.

Тук е мястото да кажем две неща: гледайте първо да се качите на камила. За всичко останало има предостатъчно време, но движеща се камила след залез слънце се снима трудно, така че гледайте това да е първата ви дейност, докато сте в лагера.

И второ, има фотографи, които ще ви снимат и ще ви карат да им позирате, но само ще ви изгубят от ценното време и после ще ви искат по 100-200 AED за снимка!!! Усетихме това навреме и срещу десет пъти по-малък бакшиш, помолихме камиларя да ни снима с нашия апарат. Получи се супер.

Забавно беше обаче какво се случи с хората, които все пак решиха да си закупят снимки. Тъй като всичко е предплатено, малко хора се сещат да носят голяма сума пари насред пустинята. И се оказва, че там, в средата на нищото, можеш да платиш с кредитна карта. За целта арабите са издигнали грамадна камара от скали, върху които търговецът се качва с POS-терминала в ръце, след което го вдига към небето и изрича на арабски нещо като „أوه، انتم، آلهة فيزا وماستر كارد، الموافقة على هذه الصفقة الآن“ („О, богове на Visa и Mastercard, нека тази транзакция мине!“), транзакцията минава, човекът слиза и поема картата на следващия клиент.

И така, как да се качите на камила? Подхождате винаги от лявата страна на животното. Дълго се чудехме защо, но след кратка справка с Google, разбрахме. Така е от исторически времена и важи както за камили, така и за слонове, коне и всякакви други ездитни животни. За да извадиш меча с дясната си ръка, най-лесно е той да е отляво на пояса ти. А щом е отляво, качвайки се отдясно на животното, има голям шанс да го закачиш и нараниш с меча си. Затова трябва да се качваш винаги отляво.

А как да слезете от камила? Отговорът на този въпрос може да ви струва и 50 EUR, ако не четете блога ни и се поддадете на някои нахални камилари в Египет, примерно, където сме чували, че качването на туристите е безплатно, но слизането им от камилата струва скъпо (само да припомним, че камилата е доста по-висока от кон). Отговорът е: хващате се за седлото и се облягате назад с цялата тежест на тялото си. Камилата няма кой знае колко силна задница и кляка.

В лагера можете да карате сандборд (сноуборд по пясъчна дюна, но е доста по-бавно и скучно от снега), да пояздите камила (обиколкота е към 100 метра, колкото да се снимате на нея), да пушите наргиле (не се различва от добрите наргиле-барове у нас), да си къносате ръката (ако сте жена) и да си похапнете вкусно, докато гледате кючекчийка… ние заложихме на последното, заедно с другата двойка българи.

Луната се появи над пустинното небе и за първи път я видяхме по този начин – осветена изцяло отдолу. Да, когато си на Екватора, Луната изглежда различно, както можете да прочетете и тук (откъдето е взето и изображението):

Бързо се досещате защо на върховете на джамиите Луната е изобразена именно по начина, по който се вижда от Eкватора, както и откъде произлизат рогата на Сатаната, нали?

И в сладки приказки за пустинята, луната, кючека и какво ли още не, в крайна сметка се разбрахме с другата двойка българи, че на следващия ден отиваме заедно в Абу Даби…

Качиха ни обратно на джипките и излязохме от пустинята много по-бързо, отколкото дойдохме, очевидно сме направили кръг. Ахмед напомпи гумите обратно и тъкмо да напусне резервата, когато един униформен го извика при себе си и дълго разговаряха, преди Ахмед да се върне при нас с кисела усмивка:

– Всичко наред ли е, Ахмед?

– Почти… Ограничението в пустинята е 50 км/ч, а аз съм карал със 100 км/ч и са ме снимали… Спийд камера насред дюните в пустинята, можеш ли да си представиш?!

Не! Но арабската пустиня не спираше да ни изненадва от началото до края на това уникално изживяване. До нови срещи със следващия ни разказ от Абу Даби!