Ако наемате кола за първи път, имаме 10 съвета за тънкостите покрай услугата „автомобил под наем“, които ще ви помогнат да избегнете някои често срещани грешки, които биха могли да ви струват скъпо.

Съвет 1: Планирайте датите и маршрута си.

Знаете ли точните дати, брой хора и багаж, началната и крайната дестинация на пътуването си? Еднопосочинте маршрути са доста скъпи, така че планирайте да оставите автомобила там, откъдето сте го взели. Нужен ли ще ви бъде за всичките дни от пътуването Ви? Можете ли да направите така, че да го наемете само за ден? Ако автомобилът Ви е нужен в 14 ч. следобед, нужно ли е да го наемате още в 8 часа сутринта (ще трябва да го върнете рано-рано на следващия ден вместо в 13:00 ч. Колко километра ще изминете (много автомобили имат лимит в километри, надвишаването на който се заплаща скъпо)? Ако сте в няколко града, не е ли по-добре да наемете две отделни коли за „из града и околностите“, но дългият преход да направите с влак например? Проверихте ли за магистрални такси и пак ли сметките излизат? Можете ли да ползвате автомобила в делнични дни (по-евтино е) вместо през уикенда? Можете ли да избегнете летището и да наемете колата от центъра (обикновено при наем от летището се плащат допълнителни такси)?

Съвет 2: Изберете най-подходящ автомобил на най-добра цена.

Има ли нужда да наемате гъзарски Mercedes, мощно Camaro или спортно Lamborghini? Знаем, че отдавна ви се кара нещо такова, но наем, застраховка и всякакви други такси са по-високи за такива коли и ако искате просто да се придвижите от точка А до точка В, следва да изберете икономичен автомобил. Не е нужно и да е чисто нов – много компании дават 3-4-годишни автомобили на изключително изгодни цени. Нямате проблем с ръчните скорости? Обикновено „ръчките“ са по-евтини от „автоматика“. Харесахте ли си конкретен автомобил? Внимавайте с „или подобен“ – да не стане така, че любимото ви „Peugeot 301 or similar“ накрая се оказва Dacia Logan. Обадете се и питайте за точно тази марка и модел автомобил и дори поискайте за по-добра цена – не боли. И, разбира се, използвайте всички допълнителни промоции, отстъпки, натрупани точки за лоялност по клиентски програми и т. н. Планирайте наемането възможно най-рано, но в случай, че нямате такса за отказ, проверете и в последния момент – тогава също може да се появят изключително изгодни оферти – все пак, компанията има сметка автомобилите ѝ да се карат, а не да стоят паркирани. И в случай, че пътувате повече хора – почти винаги наемът на един микробус или ван е по-изгоден от този на два автомобила.

Съвет 3: Балансирайте между бюджет и риск.

Почти всички компании действат по следния начин: имате застраховка, покриваща конкретни щети и т. нар. „самоучастие“ (excess). В случай, че блъснете кола за 20000 лв. на „тотална щета“ и самоучастието ви е 2000 лв., вие ще платите именно 2000 лв. и застрахователят ще покрие щетите с още 18000 лв. В случай, че ударите задницата и щетата е 4000 лв., вие и застрахователят ще платите по 2000 лв., а в случай, че сте счупили стъкло на мигач за 50 лв., вие ще платите изцяло тези 50 лв… Простичко казано – първите 2000 лв. са винаги от вас, но сте лимитирани до тази сума. Срещу такса (около 100-150 лв., но много зависи от редица фактори) можете да направите вашето самоучастие 0 лв. и да сте напълно спокойни… Помислете добре и за това какво друго включват договорът за наем и покритието на застраховката и доколко то съвпада с планираното пътуване, например един или няколко водачи, преминаване на международни граници и др. Не забравяйте и че е възможно една значителна гаранционна сума (1000-2000 лв. и дори повече за по-скъпи автомобили) да бъде блокирана на кредитната ви карта (неслучайно доста компании приемат само кредитни, а не дебитни карти) и да ви бъде върната едва след 45 до 60 дни (в повечето случаи се разблокират между 3  и 7 дни, но все пак…), така че трябва да сте готови и за това от финансова гледна точка.

Съвет 4: Не забравяйте допълнителните „дреболии“!

Една от най-важните „дреболии“ е шофьорската книжка. Признава ли се тя в държавата, в която карате? Ако не, може да се наложи международна шофьорска книжка (в България се вади за 20 лв. от офис на СБА). Ако да, проверете валидността ѝ? Приема ли компанията точно Вашата кредитна карта? Пак проверете валидността ѝ. Ако наемате кола в чужда държава, най-вероятно ще ви е нужен и GPS (не заема много място в куфара, нали?), ако ходите на ски – ски-багажник, ако пътувате с деца – детски седалки и т. н. Не забравяйте тези наглед дребни неща. Някои авиокомпании предлагат безплатен превоз на столче за автомобил (или на символична цена, която е в пъти по-ниска от наем). Ако наемате автомобила за по-дълъг период (да кажем, 10 дни), може дори да ви излезе по-евтино да си купите столче за автомобил или GPS, вместо да ги наемате за по $10/ден, например.

Съвет 5: Не пренебрегвайте първоначалната инспекция!

Първоначалната инспекция на автомобила е първото и най-важно нещо, което трябва да направите. Знаем, че сте развълнувани час по-скоро да се качите на автомобила, да забравите формалностите и да отпрашите, но не пришпорвайте нещата. Отделете си достатъчно време и се уверете, че всяка една драскотина, счупване или липса по автомобила е отразена в приемо-предавателняи протокол – в противен случай вероятно ще си платите за нея. Всеки един проблем трябва да бъде отбелязан в схемата на приемо-предавателния протокол. Не се притеснявайте да извадите телефона си и да снимате автомобила при получаването му: снимки плюс видео, от близо и от далеч, така че ясно да се вижда всеки един детайл. Освен екстериора, не забравяйте и интериора, двигателния отсек и багажника, както и да проверите панела на касетофона, пожарогасителя, аптечката, крика, резервната гума и т. н. И нека пак повторим – всички липси трябва да са отразени в документацията, а копие от всеки един документ трябва да имате и при вас.

Съвет 6: Запалете колата!

Убедете се, че резервоарът е пълен догоре и я оставете да поработи. Притраква ли двигателят, излиза ли черен дим при подаване на газ, има ли грешки по арматурното табло? Сега е моментът да включите климатика, да нагласите огледалата, да пуснете GPS-а, да смъкнете и вдигнете прозорците, да видите как се пускат къси, дълги светлини и мигачи, как се сменят къси и дълги, как работят чистачките и ръчната спирачка и т. н. Така хем ако има проблем, ще го видите и отразите в протокола, хем ще разучите основни неща – кофти ще е да се чудите откъде се пуска мигача още на първия завой. Така и така правите пълен оглед, вижте и как се отваря капачката на резервоара и запомнете от коя страна на колата е – ако сте умни, ще я заредите поне веднъж и няма нужда да маневрирате на бензиностанцията заради това – виж съвет 8.

Съвет 7: Бъдете внимателни!

Карайте внимателно! Много внимателно. Излишно е да го казваме, но все пак едва ли ви се участва в ПТП и едва ли ви се плащат глоби… Имайте предвид, че ако сте употребили алкохол и сте причина за ПТП или пък откраднат колата, а ключовете липсват, застрахователят вероятно няма да ви плати нищо! Така е и ако докажат, че умишлено сте причинили щета по автомобила. Но освен за големите, внимавайте и за дребните неща – ако разлеете напитката си на седалката или локва кал се излее върху предния ви капак, ще ви вземат значителна сума за автомивка и е по-добре вие да се погрижите за почистването на автомобила. Съобразявайте се и със спецификите на различните държави – в Кипър не бива да ядете и пиете в автомобила, в ОАЕ например може да отидете в затвора за изпреварване от аварийна лента или показан среден пръст, в някои испански градове паркирането е базирано на съчетание от номера на къщите на дадена улица и деня от месеца, в Гърция фаровете трябва да са винаги изключени през деня, в Сърбия и у нас – винаги включени, а в Италия – само на извънградско. Да, де, схванахте идеята.

Съвет 8: Върнете автомобила си така, както сте го получили.

Предварително вижте най-близката бензиностанция до мястото, където трябва да оставите автомобила. И заредете догоре малко преди да приключите с ползването му – можете да върнете колата и с полупълен, дори празен резервоар, но ще платите два пъти по-висока сума за зареждане с гориво. Няма смисъл. Няма смисъл и да предплащате горивото си, поради същата причина. Заредете с най-евтиното гориво, защо да наливате пари в премиум горива на автомобил, който едва ли ще ползвате повече? След като приключите с автомобила, много компании дават възможност просто да пуснете ключа на колата в кутията им. Недейте! По възможност, върнете автомобила в работно време и предвидете 30-40 екстра минути за процедурата по връщането му. Накарайте работник на компанията да направи оглед и получете приемо-предавателен протокол за връщането на автомобила в оригиналното му състояние. Отново снимайте! Ако има някакъв проблем, сверете видеото, снимките и първоначалния протокол, за да не плащате щети, нанесени от някой друг преди вас.

Съвет 9: Не ги оставяйте да ви цакат

Помислете реално – взимате от тази фирма цял автомобил(!) и те искат да им го върнете в същия вид, като добри стопани… И за да са сигурни в това, имат куп механизми да ви глобят една камара пари за всякакви дреболии. Е, не винаги и не всички компании са безкрайно коректни – ако служителят е пропуснал драскотината на някой отпреди три седмици, има едно гумено уплътнение, което се отлепя и никой не го забелязва или пък двигателят трябва да минава сериозен ремонт, защо да не „цъкнем“ една сумичка на клиента или застраховетеля? Или и на двамата? И немалко компании го правят (ето защо, ползвайте реномирани компании с добър рейтинг)… Ето тук е добре да пазите цялата документация, снимки, видео и да оспорвате всеки разход – първо пред компанията, после пред посредника или агенцията (ако сте ползвали такива), след това пред банката си, така че в един момент компанията-наемодател да трябва да обяснява кое колко струва, защо ви е взела парите, защо сумата е реална и за реален ремонт, къде и как е бил извършен ремонтът и т. н. Но не се отказвайте да си търсите правата.

Съвет 10: Нужно ли ви е всичко това?

Ама честно? Това са толкова много нерви и пари, които можете да си спестите чрез обществен транспорт. Наистина ли нямате друг избор? Мислили ли сте за споделено пътуване с автомобил (carpooling)? Мислили ли сте за частни собственици (и там има рискове, разбира се!) или т. нар. peer-to-peer car rental като Drive My Car, RideEco, OuiCar, Tamica, SnappCar и др.?

Като част от екскурзията ни до Дубай решихме да отскочим и до Абу Даби (произнася се „А̀бу Да̀би“, а не „Абу̀ Дабѝ“). Ами така, де, стига с тия провинциални истории – столицата на Обединените арабски емирства е именно Абу Даби, а не Дубай.

Както вече споменахме, разстоянията са доста големи и решихме да си наемем автомобил. За да карате кола в ОАЕ, трябва да имате арабска книжка, но Дубай и Абу Даби имат споразумение с повечето държави в ЕС, че европейските шофьорски книжки важат на тяхната територия. За съжаление България все още не е сред тези държави и ви е необходима международна шофьорска книжка, която можете да си извадите от СБА (срещу снимка и 20 лв.) и има валидност 1 година. Колкото до автомобила, първоначално мислехме да е спортен роудстър кабриолет, но се отказахме – наемът на такива коли е твърде висок и просто не са най-добрият вариант за прашната пустиня и жаркото слънце. Решихме да си запазим това удоволствие за някоя бъдеща екскурзия по Лазурния бряг и си взехме един от най-евтините възможни варианти – Opel Corsa. Докараха ни един автомобил, който имаше голям брой леки удари, малки драскотини и други дребни забележки, така че описът ни отне 20-тина минути, а схемата на приемно-предавателния протокол изглеждаше сякаш децата са я оцветявали с химикал. След като спазихме всички съвети при наемане на кола, които даваме на читателите си, редно е да споменем и някои нарушения на Закона за движението по пътищата и съответните наказания в ОАЕ (напомняме че 1 лев е приблизително 2 AED):

• Опасно каране или състезание – 2000 AED и конфискуване на превозното средство за 30 дни;
• Разпиляване или изтичане на товар по пътя – 3000 AED;
• Показване на среден пръст на друг водач – 1 месец затвор;
• Изпреварване от аварийна или бус лента – 600 AED и 1 месец затвор;
• Каране под въздействие на алкохол или наркотици – съдът решава наказанието (затвор или смъртна присъда) и конфискуване на превозното средство за поне 60 дни;
• Напускане на местопроизшествието при ПТП – същото като при алкохол;
• ПТП с жертви – съдът отново решава, но минимумът е 1 година затвор и 20000 AED…

– Любов… малко нервен ми изглеждаш… – каза Биляна.
– А, не, бе, що? – отвърна Петър.

И потеглихме… Ние двамата и другата двойка българи, с които случайно се срещнахме в арабската пустиня.

От Дубай до Абу Даби

Първи проблем: сградите в Дубай са прекалено високи и GPS-ът получи точен обхват едва на 10-тата минута каране. Принципно като знаеш посоката, не е проблем, но се превръща в такъв по сложните дубайски разклонения, където трябва да хванеш примерно втората от общо шест ленти, или отиваш в коренно различна посока.

Когато преди 8 години Петър писа за Opel Corsa в блога, той знаеше, че някой ден ще я кара… Просто не знаеше, че ще е между Дубай и Абу Даби! Скоро излязохме от града и хванахме магистралата.

Шест до осем ленти, перфектен асфалт (сякаш 150-те км са изляти наведнъж, без нито една кръпка), но и speed-камери на всеки 500 метра. Това за нас няма значение – като пуснеш климатика, изнасиленият от предишни наематели еднолитров двигател с четири души в колата просто няма сили за повече от разрешените 120 км/ч. След малко повече от час вече сме в Абу Даби.

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – първи опит

Влизаме в града и се насочваме към може би най-голямата забележителност: джамията „Шейх Зайед“ (носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – първи президент на ОАЕ, нейн основател и погребан именно в нея). Джамията се намира на входа на Абу Даби (т. е. добре е да е вашата първа или последна дестинация) и е най-големият мюсюлмански храм в Обединените арабски емирства. Известна е и като Голямата джамия – открита е през 2007 г. и към момента е осмата по големина в света. Но в петък (това в ОАЕ си е като неделята у нас) по време на националния им празник джамията е отворена едва след 17 ч. Добре, ще минем на връщане. Правим си няколко дневни снимки и се качваме обратно в колата. Тъкмо да тръгнем и с нас се изравнява огромен полицейски Ford Raptor, местният патрул. Двама полицаи с огромни бради, още по-огромни тъмни очила и искрящо бели зъби, конфигурирани в широки усмивки явно ни мислят за местни и дори ни поздравяват на арабски… После виждат огромния фотоапарат, бързо вдяват, че сме чужденци, отново поздравяват на английски с вежлива усмивка, пришпорват Форда на макс и ни оставят да си снимаме спокойно. Дори в Лондон не сме виждали толкова любезни полицаи, а се оказва, че и в техническо отношение са на светлинни години напред…

Да, рекламата идва малко в повече, но за колко държави знаете, в които въобще полицията си прави реклама? Продължаваме към крайбрежието на Абу Даби:

Marina Mall и Heritage Village

Следващия час убихме в Марина мол. Първо, за да отбележим, че сме били на мол и в Абу Даби (само кифлите и шопинг-маниаците ще ни разберат).

Второ, защото макар и да е малък в сравнение с дубайските мастодонти, все пак говорим за 5 етажа и над 400 магазина с екзотични имена като „Mohammad Rasool Khoory & Sons Co.“ (луксозни часовници) и „Aziz Saloon“ (бръснарницата на Азис, който няма нищо общо с нашия).

Трето, защото е приятно да гледаш яхтите, акостирали край марината и на фона на огромния, висок и стъклен Дубай, Абу Даби ни се стори като приятен курортен град.

И четвърто, защото на няколкостотин метра от Marina Mall се намира Heritage Village, но тъй като хванахме националния им празник, музеят не работеше (оказва се, че и по принцип работи два-три дни в седмицата, така че проверете сайта, за да не останете разочаровани). Иначе вътре може да намерите информация за живота в пустинята, традиционни умения, жилища и оръдия на „пустиняците“ (не говорим за врачанско, разбира се), техните храна, билки, кафе и подправки… но всичко това остана зад ето тази врата:

Жалко! Отправяме се към един ресторант, където трябва да се срещнем с нашата приятелка

Весислава

Ако трябва да говорим за забележителностите в Абу Даби, Весислава определено е една от най-красивите и готини такива. Първо е от Пловдив (града на Биляна), второ е фен на група ФМИ (групата на Петър), трето е страхотен човек и приятел, четвърто е много добър музикант и пето – работи в Емирейтс Палас като челист (да, свири на виолончело). Редът на гореспоменатите факти щеше да е променен, но при две жени, които твърдят, че Пловдив трябва да е винаги на първо място, Петър се предаде.

И тъй, хапнахме си до насита в уютен италиански ресторант, като доста наблегнахме на изпечена цяла глава чесън с малко зехтин, намазана върху препечена филийка! Невероятно вкусно е, заклеваме се! И след като Весислава ни уреди солидна отстъпка (благодарим!), беше време и петимата да се конфигурираме някак в Корсата. Така веселата ни българска компания, сбъчкана в малкия автомобил и ароматизирана със свеж чеснов дъх се отправи не къде да е, а към

Емирейтс Палас

Емирейтс Палас е едно от най-подходящите места да се появи човек с дъх на чесън (добре, че накрая някой все пак намери пакетче дъвки). Това е един от най-луксозните хотели в света и може би най-скъпият от гледна точка на разходи за строителство. Хотелът е построен само за 3 години и 3 месеца, като строителството му приключва през февруари 2005 г. Архитектурният му стил е явна демонстрация на арабската култура и това е една от причините хотелът да е паметник на културата и да не е частен, а собственост на правителството на Абу Даби, макар да е отдаден на концесия на Кемпински. Въпреки че много хора наричат хотела „7-звезден“, тази класификация официално не съществува (т.е. си има максималните 5 звезди), но пък изживяването си е 7- и дори 10-звездно.

Всъщност можете да отседнете в най-евтината стая и в най-слабия сезон за малко под 800 лв./вечер, но цените за „скромен“ суит от 680 кв. м могат да достигнат и над AED 50000 за нощувка. Като се добавят 16% такси, бакшиши и разни дребни екстри като румсервиз, една нощувка в хотела може да ви струва колкото покупката на малък апартамент в България, а най-луксозните апартаменти дори не се предлагат на „простосмъртни“ (или поне ги няма в Booking.com, откъдето наистина можете да си запазите стая дори в този хотел).

Сградата на двореца Emirates Palace е точно един километър от край до край, като в нея се помещават 302 стаи и 92 апартамента, до които се стига през над 7000 врати и 140 позлатени асансьора.

Около тях е облицовано с над 110 000 куб. метра мрамор (13 различни вида, от Италия, Испания, Китай и Индия), а в целия хотел се помещават точно 1002 полилея от кристали „Swarovski“. Официално не се знае колко злато е вкарано в строежа на хотела, но се говори, че става въпрос за между 28 и 40 тона чисто злато.

Сградата е заобиколена от 85 хектара градини с 8000 дървета, 1300 метра плажна ивица (при това най-хубавият плаж в Абу Даби), а в случай, че ви е писнало да се появявате с някакви смешни Lamborghini, Ferrari и S-класи, са налични и две хеликоптерни площадки.

Само кухните са 128, в които работят 170 майстор-готвачи с техните помощници, а пералните помещения на хотела имат дневен капацитет от 6 тона пране… вече би трябвало да сте придобили представа за какво става въпрос. А Весислава като един от 2600-те служители на хотела ни вкарва във вътрешния му двор направо с колата…

Чувствали ли сте се като на прием по джапанки, а?

Мъничката ни Corsa тихичко се движи по мраморните алеи с цвят на пустинен пясък край палми и фонтани… След кратко лутане намираме съответния тунел, влизаме в огромен паркинг с капацитет 800 места и паркираме между един Rolls Royce и един Range Rover. Оставяме Корсата като малка бяла принцеса с двата си черни бодигарда и се запътваме към входа.

Влизаме в хотела и зяпваме…

Всичко е златно, всичко блести!!! Мраморът на пода в огромната бална зала с капацитет 2400 души е съчетан в невероятни краски, а над нея е пуснат 4-етажен флаг на ОАЕ…

– Е, моят офис не е никак лош, но твоят определено е по-готин! – шегува се Петър с Весислава, минавайки покрай „златен банкомат“ със злато за „из път“.

Весислава ни разхожда из хотела – слизаме по разкошно стълбище със златен парапет, качваме се по „златен“ ескалатор и накъдето и да се обърнем виждаме златни детайли, изпипани до съвършенство.

Голямо впечатление правят и два огромни ръчно изтъкани килима на стената, от двете страни на главното стълбище. Те изобразяват Емирейтс Палас по изгрев и по залез слънце.

Обикаляме още малко сред десетките коридори, надникваме към плажа и градините, след което решаваме, че ни е време да „гаврътнем“ по едно кафе, така и така сме тук.

Петър избира да пробва едно „камелчино“ (капучино с камилско мляко), а Биляна си поръчва „златно капучино Емирейтс Палас“.

След малко топлите напитки пристигат – капучиното на Биляна е поръсено с истинско злато. Как да не си направиш кифленско селфи „със златни джуки за разкош“, а?

Между другото, всяка година тук се изяждат над 5 кг злато само с въпросното капучино. И докато ние се наслаждавахме на топлите напитки, Веси отиде да се подготви за работа. След броени минути се появи като принцеса от приказките -със спираща дъха златна рокля… И засвири на метри от очите ни, специален видео-поздрав от Емирствата за децата ни със саундтрака от любимото им филмче:

Време е да си тръгваме. Викаме сметката – 100 лв. за две „кафенца“ си е най-скъпото кафе, което сме пили, признаваме си. Но и никога не е било в такава приказна обстановка!

Кимаме си с Весислава за „чао“ и се отправяме към изхода. Още чуваме мекия, копринен, топъл звук от виолончелото ѝ. Свири „See You Again“ и ни просълзява…

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Излизаме навън и с изумление виждаме, че вече е тъмно. Изобщо не сме усетили часовете в хотела. Всичко сякаш в наша чест е осветено в бяло, зелено, червено.

Красивите фонтани, палмите и множеството стълби са изцяло преобразени. Отправяме се към паркинга, палим Корсата и потегляме обратно към Дубай, а в главите ни още звучи

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Какво пропуснахме?

Много неща! Само на остров Яс си заслужава да се отделят няколко дни, заради Ferrari World (увеселителен парк с най-бързото влакче в света, изцяло посветен на марката Ferrari), Yas Marina (където можете да видите едни от най-скъпите яхти в света, както и да покарате велосипед или да побягате по истинска писта за Формула-1), Yas Waterworld (за любителите на водни пързалки и гмуркания под вода), както и новостроящия се Warner Bros. увеселителен парк, който ще е завършен през 2018 г.  Но за един ден – толкова!

Или почти. Не бяхме забравили какво ни чака на изхода на града… И след Емирейтс Палас донякъде не вярвахме, че друга сграда в Абу Даби може да ни впечатли. О, колко грешахме!

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – втори опит

Със залеза на слънцето, трафикът в Абу Даби се увеличи, а „баничарките“ и сервизните камиони отстъпиха място на местните емирати в лъскави кабриолети. Вече сме на края на града и пред нас за втори път се извисява джамията „Шейх Зайед“. Чувстваме се като герои от „Аладин и вълшебната лампа“. Величествени бели куполи се осветяват от приказна синя светлина и се разстилат отново по земната повърхност, отразявайки арките и колоните във водата около джамията.

Паркираме и оглеждаме тази невероятна структура. Дизайнът на джамията е вдъхновен от мавританската и монголската храмова архитектура, по-специално от джамията Хасан II в Казабланка и Бадшахи в Лахор, повлияли пряко в разпределението и разположението на купола. Нейните извити арки символизират мавританската архитектура, а минаретата са класически арабски. Не сме архитектурни експерти, но можем да усетим гениалността на създателите ѝ – сякаш сме в странна смесица от сън и оптически илюзии…

Отправяме се към входа. Жените обаче не могат просто да влязат в джамията – трябва да са с покрити коси и дрехи, скриващи цялото им тяло до глезените. Така че нашите момичета отидоха да се преоблекат, а момчетата използваха времето за снимки…

57 купола покриват основната сграда и външния двор. Всички те са украсени с бял Бианко мрамор от Пиетрасанта в Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. В четирите вътрешни ъгъла на джамията се издигат минарета, всяко на около 115 м. височина.

Дворът е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Това е най-голямата мраморна мозайка в света и благодарение на тази огромна площ „Шейх Зайед“ може да побере 40 000 поклонници наведнъж.

След като отново всички се събираме, с прилежно измити краченца, влизаме в основната зала.

Само в нея могат да се съберат около 9000 богомолци, а в близост до нея има още две стаи с капацитет от 1500 човека, които се ползват от жени.

Както вече разбрахте, Голямата джамия в Абу Даби е носителка на няколко световни рекорда. Най-впечатляващият от тях е този за най-голям килим – 5 627 кв. м. Изтъкан е от около 1200 ирански тъкачки и тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук. Възелчетата на килима са приблизително 2 268 000 000, а за да може да бъде постлан в джамията, покривът ѝ е издигнат след поставянето му. А най-якото е, че не просто можете, а дори ще ви накарат да ходите боси по този килим (но няма да ви разрешат да седнете върху него).

Над нас се извисява огромен полилей. Общият им брой в „Шейх Зайед“ е седем (всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски), като тук се намира и някогашният най-голям полилей в света – 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Но това не е пречка дълго да не сваляме поглед от него.

Та, вървим си боси по най-големия килим в света, зяпнали сме втория по големина полилей и се наслаждаваме на огромните мраморни колони с инкрустиран седеф… общо взето нормална петък вечер!

Няма как да ви опишем с думи чувствата, които изпитахме по време на посещението си в Абу Даби, но със сигурност беше някакъв странен коктейл от възхищение, респект, забавления, приказност, автентичност, нежен звук от виолончело, арабски бурки, камилско мляко, ароматна скилидка чесън, двигателен шум на Ферари и всичко това, покрито със злато, разбира се…

Качваме се в колата и поемаме по скучната шестлентова магистрала към Дубай. И от радиото отново се чува:

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

А дори не сме го включили.

Довиждане, Абу Даби! Благодарим ти за тази прекрасна арабска приказка…

Тази вечер с Биляна ползвахме таксита и имахме два забавни диалога – един на отиване и един на връщане.

Отиване

– Към „Библиотеката“…
– Окръжната „Иван Вазов“ или заведението?
– Ами така като ни гледате в събота вечер според Вас книги ли ще четем или ще пием бира?

Връщане

– … и тук карайте само напред и като видите светещия надпис „Tattoo“ завийте вдясно.
– Добре. Тия „Tattoo“ май са голяма фирма… и по морето съм ги виждал…
– Ами…. такова… как да Ви кажа… Голяма са, ама „FOR SALE“ са още по-голяма…

23:30 часа. Децата наистина спят и най-накрая мога да извадя кутията с Ugears…

Какво са Ugears? Украински механични стиймпънк 3D пъзели, направени изцяло от дърво и нарязани с лазер. Как се сдобих с това чудо? Сергей Михайлов, редовен наш читател, се занимава с вноса на въпросните джаджи и ни предложи да ни подари някой модел… Става въпрос за нещо, което ми е интересно, така че защо не?

Съгласихме се и посетихме магазинчето в Младост (София, бул. Андрей Ляпчев № 20). Ще ви е много по-лесно да го откриете, ако знаете, че мястото реално е комбинирано с магазин-сервиз за климатици и влагоуловители (лично аз подминах мястото два пъти преди да видя стикера на вратата). И така, намерихме обекта, запознахме се със Сергей и сред многото пъзели на цени между 45 и 175 лв. решихме да се спрем на по-елементарен модел, но все пак с подвижни части и избрахме отварящата се механична кутия за визитки (65 лв.)

И ето ме с въпросната кутия, вкъщи, почти две седмици по-късно, след като най-накрая намерих свободно време… Отварям я. Инструкции на български, които изглеждат доста кратки… Един от детайлите всъщност е мултифункционален инструмент за сглобяване и измерване на разстояния.

Отварям и „международните“ инструкции и разбирам защо българските са толкова кратки – всичко е обяснено в картинки, нещо средно между инструкциите на Лего и Икеа:

Следващите два часа прекарвам в сглобяване. Детайлите се отделят лесно, проблем са единствено миниатюрните, тъй като за тях трябва повече внимание (дори са сложили няколко резервни, но не ми се наложи да ги ползвам). Към комплекта има и десетина клечки за зъби, служещи за оси на зъбните колела и някои други сглобки, на чието чупене, оказа се, съм цар… След като с моите две леви ръце счупих всички клечки без последната в опит да нанижа всички здраво притиснати детайли, се отправих към кухнята отчаян, че няма да довърша пъзела… Добре че българските клечки за зъби са абсолютно същият размер като украинските и не се наложиха допълнителни интервенции…

А и отивайки до кухнята си взех бутилка вносна бира, чиято коркова тапа свърши чудесна работа – в нея забивах клечките и така набивах останалите чаркове върху мек импровизиран държач, т.е. корковата тапа. Не счупих нито една клечка повече. Освен тапата (силно препоръчвам да си отворите любимото питие, за да си я набавите), е добре да си вземете макетно ножче и свещ (за смазване на движещите се детайли с разстопен восък от свещта).

Окомплектовах частите и в крайна сметка механичната кутия заработи, точно както на рекламното видео…

И понеже няма с кого да споделя радостта си в малките часове (отне ми около два часа и половина), оставям на Биляна да се зарадва на новия си отварящ се „визитник“ сутринта…

В заключение, Ugears не е за всеки. Определено не е за деца, дори големи такива. Иска търпение, внимание, време и ентусиазъм. Но е чудесен подарък за ония geeks, които „си имат всичко“, обичат пъзели, макети и да си майсторят сами разни неща… Повече информация – на сайта http://ugears.bg/ (където между другото постоянно добавят нови модели).

P. S. По-сложните модели изискват поне три коркови тапи

Имаме автомобилно стерео Kenwood с USB вход – слагаш флашката с любими песни и си готов… Е, ако флашката е по-дългичка обаче, рано или късно ще я ритнеш. Така се случи и при нас. USB-портът така се откърти, че единият му пин буквално се счупи! Почти се примирихме, че ще трябва нов плейър, но бяхме в Пловдив и из форумите намерихме телефона на инж. Валери Павлов,0898735435. Намира се в центъра на Пловдив, близо до университета. Занесохме стереото след обяд и си го получихме със сменен и работещ USB порт още на следващата сутрин, при това на цена колкото почерпка в кафенетата наоколо! Имаше един виц: работим бързо, евтино и качествено, изберете едно от трите! Е, оказа се, че може и 3 от 3. Много сме доволни и решихме, че и вие трябва да знаете за този човек, в случай, че сте в Пловдив и черната ви техника има нужда от ремонт…

Материалът Ремонт на автокасетофон в Пловдив – бързо, евтино и качествено е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Често се случва да получаваме предложения от най-различни магазини – онлайн и офлайн, от козметика и матраци до автомобили и музикални инструменти… Доста от тях отхвърляме, но от онлайн магазин за детски играчки „Малчугани“ ни казаха, че техните детски играчки са наистина качествени, внасят се предимно от Германия, Франция и Чехия и издържат повече от останалите. Решихме да проверим…

Децата си избраха играчките сами и скоро на адреса ни предколедно пристигнаха два прилежно опаковани подаръка:

Децата бързо ги разопаковаха. Изборът на Вики беше прожектор  „Звездно небе“ с музика от филмчето на Дисни „Замръзналото кралство“.

Ето и как изглежда, след като го извадихме от кутията.

Проверяваме произхода – France. Производител е френската компания Trousselier, която предлага широка гама от музикални кутии. Батериите са включени в комплекта – загасихме осветлението и го включихме веднага. Детската стая се покри с пъстроцветни звезди.

Прожекторът е лек, приятен на допир и има три работни програми:
1. Звездно небе в различни цветове , променящо се на импулси.
2. Горното плюс музика от филма „Замръзналото кралство“ в стил „музикална кутия“.
3. Горните две плюс това, че фигурката на Елза се върти.
Прожекторът осветява около 120 градуса и след 30 мин. автоматично се изключва. Така според това къде и как точно е поставен може да освети цялата стая или само малко ъгълче.

Прожекторът е добра идея за подарък на момиченце, ако то харесва филмчето „Замръзналото кралство“ или обичате заедно да наблюдавате нощното небе. Подарете ѝ го и всяка вечер ще си заспива на мелодията от филмчето, докато наблюдава звездите. Цена: 57,80 лв.

А сега – Симеон, който се заигра с Веселото влакче.

Комплектът включва 45 части и има влакче с локомотив, заедно с два вагона, прикрепени чрез магнит. Детето ги бута по дървени релси, сред които има прави, криви, тунел, мост, разклонения и допълнителни аксесоари и декор.

Първоначалното сглобяване на пистата е трудна задача за малко дете, особено под 4 годинки. Ще му е нужна малко помощ от родител, или както е в нашия случай – по-голяма сестричка.

Около дървените релси детето може да подреди подвижните дървени елементи от комплекта – дървета, домашни животни, храстчета, къща и фенер. На релсовия път има два забележителни участъка – железопътен дървен мост с перила и дървен прелез със спускащи се бариери.

Имайте предвид, че ако вашият малчуган вече има влакче, релси или аксесоари на Wооdylаnd, Brio, Bigjigs, Viga и Ikea, то те са напълно съвместими. Цена в момента: 67 лв., при условие, че в оригиналния магазин в Чехия е 60 лв.

Издръжливост на блъскане: за една седмица игра няма видими следи от нараняване, което при Симеон е постижение.

Финален извод: играчките наистина са здрави, качествени и с европейски произход (със съответните норми за безопасност). В магазина се предлагат още много детски играчки, а ние ви пожелаваме весели празници!

Материалът Два коледни подаръка за малчугани е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Попитахме наши приятели кои са им най-любимите (по възможност по-малко популярни) приложения и направихме немалък списък от препоръчани приложения. Постепенно го систематизираме и публикуваме резултатите по категории. Може би едно от най-важните предимства на смартфона е мобилността и това, че е навсякъде с вас. Ето защо първият списък е именно приложения за туризъм и пътувания.

1. Опознай.bg

Опознай.bg има информация за всички красиви и интересни кътчета в България. Нещо като 100-те национални туристически обекта, само че в базата има цели 7139 (и растат постоянно!). По-малко развита алтернатива: Mobile Bulgaria.

2. TripAdvisor

TripAdvisor е едно от най-големите приложения с ревюта за пътешественици. Включва информация за хотели, ресторанти, забележителности, атракции, туристически обиколки и полети по цял свят, с милиони ревюта от туристи.

3. Foursquare

Foursquare дълго време беше най-популярната геосоциална мрежа. После създателите ѝ почти я „самоубиха“, след като я разделиха на две – Swarm (за онлайн чекиране) и Foursquare (за пътеводител). Последното e все още доста полезен вариант да видите какво вкусно има за хапване наблизо, къде е най-близкото кино, какви са отзивите за хотела,  който сте избрали и т. н.

4. Skyscanner

Skyscanner може да сравнява цени на полети до различни дестинации и да изберете най-изгодния от тях по зададени критерии. Като цяло обаче, ако резервирате директно от сайта, ще ви излезе скъпо. Ето защо, самата резервация съветваме да си правите директно от сайтове или приложения на RyanAir, WizzAir, Lufthansa и т. н. (почти всяка авиокомпания си има собствен app). Алтернативи за сравнения: eSky.bg и Kayak.

5. Flightradar24

FlightRadar24 е чудесно приложение, ако току-що сте изпратили любим човек или чакате да кацне всеки момент и се интересувате от полета му – информация в реално време за това къде е, кога е излетял, кога ще кацне и колко бързо се движи. Информацията на сайта на летище София например е доста по-оскъдна и се обновяво средно с 5 мин. закъснение. Ако пък пътувате със самолет, сложете си GateGuru и SeatGuru, за да се ориентирате по-лесно за това къде ви е гейтът и на коя седалка да седнете.

6. Booking.com

Опре ли до резервации на хотели, Booking.com е мястото. Естествено, че има много алтернативи и конкуренти, но практически почти всички хотели са там, имат доста добро търсене, филтри, лесна резервация… Дразнят само с това, че показват добрите неща за хотела на първа страница, а лошите са скрити пред три екрана в четвъртия, така че напомняме да ги прегледате и тях преди да резервирате. Много големи хотелски вериги (напр. Hilton, Novotel, Melia и др. имат собствени приложения с далеч по-добри промоции, така че преглеждайте и тях). Алтернативи: много, но сред открояващите са Trivago и Hotels.com.

7. AirBnb

AirBnb е друг тип услуга, в която всеки може да отдаде своето жилище на хотелски принцип и да получи някой лев насреща. Или, разбира се, да наеме нечие място – от цяло вилно селище до диван в нечия къща… Внимавайте с таксите за почистване и имайте предвид, че услугата е една идея по-малко надеждна в сравнение с останалите сайтове. И все пак, предлагането на места е доста по-различно, така че си струва да проверите и резервирате.

8. CouchSurfing

Малко хора знаят, че с Биляна се запознахме именно чрез CouchSurfing.com. Много хора приемат идеята като „безплатен хотел“. За нас тя е възможност да срещнем интересни хора, да общуваме, да покажем и видим различни места през очите на местните. Писали сме доста по въпроса, така че ако и вие усещате този дух, това приложение е за вас. За съжаление, често забива.

9. Visit A City

VisitACity е бързо приложение, с което да направите туристическата си обиколка – по часове, забележителности и човек лесно може да направи плановете си за разглеждане в рамките на два часа, на ден или на два дни. Поддържа възможност и да си съхраниш маршрута за офлайн ползване.

10. TripIt

TripIt е приложение за планиране и организиране на пътувания между много хора. Основното му предимство е, че можете да си препратите всички потвърдителни имейли (или да го синхронизирате с GMail) и сайтът автоматично ги обработва, след което прави подробен план, който, разбира се можете да допълните и редактирате. Работи добре с английски език и тотално се дъни на български, като цяло е и по-американски ориентиран. Алтернатива: TripCase

11. Google Trips

Google Trips доста прилича на TripIt, като от Google имат предимството да са интегрирали всичко с GMail, GMaps и още десетки неща. Приложението е доста семпло и в ранна фаза на разработка, но бързо набира скорост и синтезира всичко за пътуванията – полети, резервации, къде да ядем, спим, какво да видим, планове за обиколки и т. н. С други думи, на път е да замести почти всичко, споменато по-горе.

12. Google Maps

Google Maps е другото изключително полезно приложение, което е незаменимо на път. Не всички знаят обаче някои важни неща, като например: можете да си свалите картите офлайн предварително; можете да си добавяте лични места, да ги споделяте и да се виждате с приятели в реално време; най-интересните и отрупани със забележителности, магазини и ресторанти зони се показват в по-тъмен цвят на картата; има подробен таймлайн, с който можете да виждате кога, къде сте ходили; можете да видите как да се придвижите с обществен транспорт, автомобил, велосипед и дори пеш от точка А до точка Б; покрай програмата Google Local Guides, приложението напредва с много висока скорост и почти всички хотели, ресторанти, забележителности и др. интересни обекти вече се оценяват в рейтингова система…

13. Rome2Rio

Rome2Rio дава доста по-подробна информация от Google Maps как да стигнете от една точка до друга. Когато не сте доволни от резултатите там, това е вариантът да откриете доста варианти. Информацията се актуализира постоянно и услугата набира скорост.

14. Foodspotting

Foodspotting показва снимки на манджи наблизо. И къде точно се намира ресторантът, в който да хапнете даденото нещо. Просто, много ефективно, но за съжаление, има нужда от по-голямо community, т.е. базата с информация е твърде малка.

15. PassWallet

PassWallet събира всякакви резервации, самолетни билети, билети и карти за градски транспорт, купони за отстъпка, клиентски карти и тем подобни във виртуалния ви портфейл. Поддържа Apple-ския .pkpass формат, работи с NFC чрез codeREADr, интегриран е с RENFE, entradas.com, airberlin, Lufthansa, Kinepolis, Cleartrip, WizzAir, ticketea, Swiss International Air Lines, Nettbuss, Resorts World Manila, Hesta, Binter Canarias, Ticketfly, Virgin Australia, Рамблер, Walnut Passes & Germanwings и др.

16. SendtoGPS

SendToGPS е проста дървена програмка, която може да изпрати GPS координатите Ви в няколко формата (Aura 11-13, Navigon, Google Maps, TurgoGPS, Don’t panic 4.51, TomTom). За съжаление не поддържа доста от другите, които са популярни.

17. GPS Status

GPS Status ви дава информация за GPS координати, позиция, сила на сигнала от сателитите, точност, скорост, ускорение, надморска височина и др. Интересна програма, която ще ви помогне за geocaching или да убиете малко време при полети със средна продължителност.

18. PeakLens

PeakLens дава отговор на въпроса „Кой е онзи връх ей там?“. Простичко приложение с добавена реалност, което се използва простичко. Цитирам: „упущиш го, насочваш го към планината и ти казва кой връх гледаш“.

19. Instabridge – Free WiFi

Искате безплатен Wi-Fi достъп? Instabridge има информация за над 1 милион точки, като основното му предимство в сравнение с подобни приложения е, че ви свързва автоматично. Просто, но работи!

20. OMGWhen

OMGWhen се интегрира с профила ви и ви дава възможност да видите доста интересни събития според локацията и интересите ви. Освен в app-а, проверете и Facebook Events (има го и в приложението на FB, но е пред девет менюта в десетото).

Материалът 20+ безплатни Android приложения за туризъм и пътувания е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Тези от вас, които прекарват лятната си почивка в Гърция, вероятно знаят, че доста участъци от магистралите са платени. Toll-таксите стандартно са 2,40 EUR (има по-ниски и по-високи) и една такава, която няма как да пропуснете, е още веднага след преминаването на ГКПП Кулата…

Но в повечето случаи имате избор:

Опция 1. Магистрала

Хубав (не винаги), широк, прав път, по-висока скорост, но се плаща (само в брой на доста места) и е скучно.

Опция 2. Заобиколен път

Хубав (не винаги), по-тесен и криволичещ път, по-ниска скорост, но е безплатно и често е доста по-разнообразно и живописно.

Е, решихме да направим експеримент за Т-образния маршрут с център Солун: Игуменица-Йоанина-Солун-Аспровалта-Кавала-Комотини (източно от Комотини не се плаща) и Солун-Катерини-Лариса-Ламя-Атина. Изчислихме и колко точно пари ще спестите, ако минете по заобиколния път (от-до, според вида гориво и разхода на автомобила ви).

Оказа се, че не навсякъде е добра идея да караш по магистралата, не навсякъде е разумно да кривнеш от нея, а понякога си е въпрос на лични предпочитания…

Комотини – Кавала

По магистралата разстоянието от 94 км се взима за час срещу сумата от 2,40 EUR. Всъщност платената част е приблизително между Комотини и Ксанти, като минавайки през Порто Лагос, разстоянието се увеличава с едва 12 минути и 7 км. А ако крайната ви цел е Керамоти и о. Тасос, разликата практически се заличава. Заобикалянето определено си струва.

Кавала – Аспровалта

Разстоянието от Кавала до Аспровалта е 76 км. Платеният участък от Кавала до Аспровалта може да се заобиколи само с 4 км и 8 мин. повече, при условие, че излезете и влезете по маршрута с. Кипия – с. Мущени. А ако решите да заложите на красивите гледки и минете по крайбрежието, увеличаването на времето е с 15 мин. спрямо магистралата и едва 5 км. С други думи – обиколният път си струва.

Аспровалта-Солун

От Аспровалта до Солун са 85 км по магистралата, или 95 км, ако решите да не плащате и да минете от южната страна на Лъгадинското езеро, през Агиос Василиос. Сметките са тънки, така че вие си преценете струват ли си 10 км и 15 мин. повече за 2,40 EUR. До коя точно част на Солун отивате също може да е нещото, което влияе на решението.

Солун – Йоанина

От Солун до Йоанина (известен още като Янина) ви чакат 261 км. Заобикалянето на магистралата изобщо не си струва – нито финансово, нито като разстояние, нито като времето. Платете си 6 EUR и карайте смело напред.

Йоанина-Игуменица

От Йоанина до Игуменица обикалянето също не си струва. Спестените пари (при това само, ако колата ви е икономична) просто не си струват близо час повече шофиране по планински път, пълен със завои. Да го обобщим – карате ли на запад от Солун – платете си за магистралата.

Солун – Катерини

Да се върнем до Солун и да продължим на юг към Катерини… по магистралата! 1,20 EUR няма как да си струват 40 км и 35 мин. повече.

Катерини – Лариса

Струват ли си повече от час и 23 км удължаване на маршрута за 4 до 6 EUR? Не, ако питате нас, особено знаейки, че магистралата минава по крайбрежието…

Лариса – Ламия

Добре, в този случай магистралата е повече километри (при това – 37!), т.е. обиколният път намалява разстоянието с 1/3, а времето е само 10 минути повече.  На фона на 9,05 EUR пътни такси и спестеното гориво, ще спестите между 11 и 15 EUR. Твърдо за това да минете по заобиколния път – E65 е в чудесно състояние, междувпрочем. Магистралата си струва, единствено ако сте се запътили към Волос или страшно бързате и всяка секунда ви е ценна…

Ламия – Атина

От Ламия до центъра на Атина са 216 км и ще трябва да платите сериозна такса от 12,50 EUR. Но проблемът на заобиколния път не са километрите, а времето – близо два часа повече. Все пак, ако трябва да стигнете до западната част на Атина, разстоянието по заобиколния път може да стане дори по-кратко, а времето за придвижване – същото или поне броени минути, за които toll-таксата да се изплати.

В заключение

Преминаването по магистралата винаги отнема по-малко, т.е. винаги е най-бързият маршрут. Но понякога не е най-краткият и най-изгодният… Пътищата се променят често, така че силно ви препоръчваме Waze – безплатно приложение за мобилен телефон с доста информация за пътната обстановка, по-добро избягване на трафика спрямо Google Maps и възможност да видите алтернативните маршрути със и без такса (използвахме екрани именно от сайта им). Прилагаме и работния Excel + Word, ако на някого му потрябват. Дано публикацията Ви е била полезна и лек път!

Материалът На път в Гърция: По платената магистрала или по заобиколния път? е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Смартфоните стават незаменима част от автомобилите ни. Не са малко мултимедийните системи, базирани на Android, както и такива, продавани в сайтове като AliExpress, където срещу $200-300 можете да „дръпнете“ автомобила си с 15 години напред откъм технологии… Що се отнася до приложенията, ето списък на 10 препоръчани от приятели приложения при пътуване с автомобил:

1. Waze

Накратко Waze е социална навигация с над 85 млн. потребители. Колкото повече хора я ползват, толкова по-добре работи. Автоматично изчислява моментния трафик, като дава доста по-добра трафик информация от Google Maps (неслучайно Google наскоро ги купиха). Шофьорите могат да се предупреждават за проблеми на пътя, опасни дупки, спрели автомобили, наводнение, мъгла, патрули на КАТ, speed-камери. Интересните места (POI-та) са взети като комбинация от Google и Foursquare. Приложението следи календара и казва кога трябва да тръгнеш спрямо текущия трафик (напр. „Концертът на Веселин Маринов започва след час, тръгнете до 18:12, за да стигнете навреме). В случай, че пътувате в група с приятели, можете да споделите местоположението си и да получавате информация тип „Иван е 7 мин. пред Вас“. Поддържа информация и за цените на горивата в различните бензиностанции, места за паркиране близо до местоположението ви и има версия на български. Неслучайно е на върха на списъка ни. Алтернатива: Google Maps

2. HERE WeGo

HERE WeGo е най-новото име на Nokia Here, Here Maps, Ovi Maps, Nokia Maps (вероятно има и още). Приложението обаче е едно – накратко: невинаги имате интернет, така че е важно да имате офлайн карта. Цяла Европа се побира в 10 GB и приложението е безплатно, стига да си направите акаунт. Алтернативи много – платени и безплатни (Sygic, Here Maps, TomTom, iGo), но нашият избор e HERE.

3. Parking Zones – Bulgaria

Паркинг зони, сещате се, показва дали си в паркинг зона (синя/зелена), има опция за бързо пращане на смс, запазване на местоположението на колата, напомняне за следващ смс и т. н., като следи работното време. Поддържа София, Пловдив, Бургас, Русе, Видин, Силистра, Пазарджик, Плевен, Ямбол, Благоевград, Враца, Стара Загора и Велико Търново.

4. Drivvo

Drivvo ви дава възможност да управлявате всички разходи за автомобила си – гориво, регулярни и инцидентни ремонти, поддържка. Събира подробна статистика за зареждания, пробег и разходи, след което можете да видите красиви графики и статистики за автомобила си. Алтернатива: Fuelio.

5. Zello

Zello e уоки-токи. Много подходящо приложение, ако сте тръгнали група приятели на път. Поддържа до 2500 потребителя, Bluetooth, Android Wear, външен PTT (Push To Talk) бутон и история на разговорите. Можете да изпращате снимки и текст и работи през WiFi или мобилни данни (вкл. 2G).

6. LIMA

LIMA е официалното приложение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с актуална пътна обстановка. Не винаги работи перфектно (точи батерия, генерира трафик, забива), но си заслужава да хвърлите поглед, преди да се отправите нанякъде, но като че ли от известно време не се обновява. Има възможност и за изпращане на сигнали за проблеми, за които също не е ясно колко често се гледат. Публикуваме го предимно заради хубавата идея и с надеждата да се възвърне услугата.

7. CamOnRoad

CamOnRoad e безплатен видеорекордър за автомобил с GPS навигация. И докато навигацията не е нищо особено и едва ли ще я ползвате, CCTV камерата е на принципа на добавената реалност и може да качва запис на пътя дори в cloud (до 2GB, около 3 часа). Приложението е безплатно и дори не показва реклами. Не е зле като за безплатна видео „черна кутия“ на автомобила ви.

8. Dashdroid

Dashdroid е инфотеймънт система за автомобила ви – Android Auto за тези, които нямат Android Auto Можете да си създадете прост дашборд, с който лесно да пускате музиката, да цъкате контакти или да ползвате навигация. Оптимизирано за работа с една ръка.

9. Torque

Torque e за тези от вас, които обичат да пускат диагностика на автомобила си и не им се дават по 20-50 лв. в различни сервизи. Трябва ви OBD-ELM адаптер като този и телефон с Bluetooth.  Работи с Ford, GM/Vauxhall/Opel, Chrysler, Mercedes, Volkswagen, Audi, Jaguar, Citroen, Peugoet, Skoda, Kia, Mazda, Lexus, Daewoo, Renault, Mitsubishi, Nissan, Honda, Hyundai, BMW, Toyota, Seat, Dodge, Jeep, Pontiac, Subaru и много други. Има реклами, но има и платена Pro версия (7 лв.), която е без реклами и дава много по-пълна информация. С други думи – 7 лв. за адаптера, 7 лв. за приложението (само ако искате пълната версия) и си избивате всичко това с първата диагностика в сервиз.

10. DriveSafe.ly

DriveSafe.ly е приложение, което поддържа десетки настройки, но най-общо ви дава възможност да карате по-сигурно, като не се разсейвате от смартфона: може да чете SMS и email-и на глас, докато шофирате, може да отговаря автоматично на обаждания и съобщения – напр. „В момента шофирам, ще се обадя щом спра.“, да каже кой ви търси и да се интегрира с всякакви Bluetooth устройства.

Бонус: App на вашия производител

Много от автопроизводителите също пуснаха приложения, които са специално за Вашата кола (стига да е по-новичка). Погледнете и потърсете, може и да попаднете на нещо интересно.

Материалът 10+ Android приложения при пътуване с автомобил е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Продължаваме с препоръчаните ни от приятели Android приложения, за хората пътуващи в София (и не само) с градски транспорт и такси. Предлагаме по три избрани приложения за всеки вид транспорт.

Пътуване с градски транспорт

Moovit – Обществен транспорт в реално време с информация за 1800+ града по света.

Софбус 24 – Специално за София е по-добро и по-точно, показва автобусен, тролейбусен, трамваен и метро транспорт пооттделно, пази история и куп други благинки.

Tickey – безхартиени билетчета, които можете да ползвате в софийското метро, варненския транспорт, както и определени линии за транспорта в Бургас (Т1 и Т2). Можете да го използвате и в случай, че имате път към Фа̀лмът, Югозападна Англия.

Пътуване с такси

TaxiMe – може би най-популярното приложение за София, в което има чудесна рейтингова система и още куп удобства. Може да се плаща и директно с карта през приложението. В час пик обаче никога не съм успявал да си извикам нормално такси.

TaxiStars – алтернатива, която дава възможност да си поръчате такси в доста от големите български градове, т.е.  София, Пловдив, Бургас, Сливен, Враца, Монтана, Дупница, Хасково, Димитровград и Русе

YellowTaxi – личният ми фаворит сред такситата. App-ът не е нещо кой знае какво, но пък такситата са доста приятни средностатистически.

Материалът Android приложения за пътуване с градски транспорт и такси е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Имаме тази миялна машина и направих една малка таблица, споделям в случай, че някой има нужда от нея. Готова за принтиране:

Candy-CDI-454-Programs

Материалът Миялна машина Candy CDI-454 – Таблица с програмите е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

1. Почти половината от хората по света (46%) ще гледат поне една минута от Световното първенство по футбол. Това са над 3 500 000 000 души!

2. Това е първото Световно първенство по футбол, което се провежда в Източна Европа. Това е и първото първенство, в което технологиите ще играят толкова голяма роля: ще се използва специалната система VAR (Video-Assistant Referee), с която съдии ще могат в реално време да помагат на главния съдия в отсъждането, гледайки видео-повторенията. Неслучайно разкриването на бранда и логото на първенството се случи от Международната космическа станция (виж още).

3. Вълкът Забивака, официалният талисман на първенството е дело на ученичка – Екатерина Бочарова е дизайнер на симпатичния вълчо, който бе избран чрез онлайн гласуване в надпревара с котка и тигър (виж още).

4. Разстоянието между най-източният (Екатеринбург) и най-западният (Калининград) град, в който ще се играят мачове от световното, е 2415 км. Приблизително толкова е разстоянието от Москва до Лондон.

5. Това е първото световно първенство от 1958 г. насам, на което Италия не се класира. Зимбабве и Индонезия пък бяха дисквалифицирани – Индонезия заради намесата на правителството в първенството, а Зимбабве, защото не платили на националния си треньор. Венецуела пък е единствената страна от Южна Америка (CONMEBOL), която не се е класирала на световно по футбол. В Европа (UEFA) тези страни са около 20, сред които Финландия, Естония, Армения, Македония, Грузия и Молдова. Люксембург е участвала в цели 20 неуспешни квалификации.

6. За сметка на горното, в Русия за първи път ще видим Панама и Исландия на световно по футбол. Исландия е най-малката държава (по население), която е участвала в Световно първенство по футбол досега.

7. Домакините от Русия са на световно за 11-ти път. Статистиката показва, че всички домакини (с изключение на ЮАР през 2010) достигат до втората фаза. Дали руснаците ще стигнат по-далеч? Ще видим – най-доброто им постижение досега е 4-то място през далечната 1966 г.

8. Хърватия винаги губи първия си мач на световно. Е, така е поне през последните три мондиала… А Белгия отбелязва гол след 70-тата минута – така е в последните им осем мача на световно. Говорейки за Белгия, това е първото първенство на треньора им, испанецът Роберто Мартинез. Всички световни купи досега са били печелени от треньори със същата националност като отбора им, а рекордът по най-много водени национални отбори държи сърбинът Бора Милутинович – водил е Мексико, Коста Рика, САЩ, Нигерия и Китай на световно, а в допълнение и Хондурас, Ямайка и Ирак.

9. Нигерия е най-често участващата африканска държава – 2018 ще е шестото им участие след дебюта им през 1994 г.

10. Франция е на световно за шести пореден път (най-доброто им постижение досега) от общо 15 участия. Световното във Франция през 1998 г. е и единственият път, когато вечният огън в Триумфалната арка е угасен – от пияни мексикански фенове, които уринирали върху него след победата на Франция над Бразилия.

11. Говорейки за Бразилия, това е единствената страна, която е участвала в абсолютно всички световни първенства досега и е печелила 1/4 от тях (5 от общо 20). Има само една държава, която не е губила мач от Бразилия и това е Норвегия (2 победи и 2 равни мача).

12. Бразилия е и отборът с най-много червени картони сумарно от всички световни първенства (11), следвана от Аржентина (10) и Уругвай (9). Общият брой червени картони, давани досега на световно първенство е точно 169.

13. Между другото, всички купи досега са били печелени единствено от отбори в Европа (11) и Южна Америка (9). И едва три отбора са печелили абсолютно всичките си мачове – Уругвай (1930), Италия (1938) и Бразилия (два пъти – 1970 и 2002).

14. Откакто световното първенство е с 64 мача, отбелязаните голове са между 145 (през 2010 г) и 171 (през 1998 и 2014 г.). Предстои да разберем колко пъти ще влезе в мрежите специалната топка Telstar 18 – официалната FIFA топка на Адидас, призведена в Пакистан чрез технологията thermobonding, т.е. слепване на панелите чрез нагряване.

15. Играчът Юн-Хван, отбелязал гол за Южна Корея, с който Италия е отстранена по време на световното първенство през 2002 г. бил изгонен от клуба си Перуджа незабавно, като официалната причина, изтъкната от клуба е, че е „оронил авторитета на италианския футбол“. Неговата съдба все пак е по-добра от тази на колумбийския защитник Андрес Ескобар, отбелязал нелеп автогол и по-късно убит в родината си (1994).

16. Има само три първенства, в които един играч е вкарвал 10+ гола: унгарецът Шандор Кочиш (1954 г., 11 гола), французинът Жюст Фонтен (1958 г., 13 гола) и германецът Герд Мюлер (1970 г., 10 гола). Най-доброто постижение от тогава насам е това на бразилецът Роналдо – 8 гола през 2002 г. Рекордът за 1994 г. се държи от Христо Стоичков (6 гола).

17. Досега само трима играчи са отбелязвали голове на четири различни световни първенства – Мирослав Клозе, Пеле и Уве Зелер. Тази година обаче има трима души, които могат да се присъединят към тях: Тим Кейхил (Австралия), Рафаел Маркес (Мексико) и Кристиано Роналдо (Португалия).

18. По време на последното първенство през 2014 г., когато бундес-тимът стана шампион, Германия е отчела 30% ръст на забременелите жени спрямо същия период през изминалата година. Проучвания сочат, че жените забременяват по-лесно, когато са екзалтирани и щастливи. Самите футболисти от почти всички държави обаче имат пълна забрана за секс преди важните мачове.

Очакват ни незабравими мигове…

Специални благодарности на Боби, Мануш Памукчиев, Милан Йовчев и Петър Енчев за забелязаните неточности и поправките.

Вижте още: пътеписът на Петър от Москва преди 2 години

Материалът 18 интересни факти за Световното по футбол през ’18-та е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

След като публикувахме няколко подводни клипчета, разбрахме, че наши познати (и непознати) са скапали десетки смартфони, фотоапарати и видеокамери, защото пишело, че са „водоустойчиви“, а в последствие се оказало, че не са… На английски „water-resistant“ и „waterproof“ се превеждат по един и същи начин – именно като „водоустойчив“, а разликата между това да пуснеш вода върху устройството (което е water-resistant) и да пуснеш устройството във вода (waterproof), често е огромна и фатална.

Най-добрият вариант е просто да знаете IP рейтингът на устройството. IP  (Ingress Protection или Защита от проникване) е международен стандарт за измерване на нивото на прахоустойчивост и водоустойчивост на устройството.

Прахоустойчивост

• IP0X – Без защита.
• IP1X – Със защита от твърди предмети с диаметър > 50 mm. Обикновено предпазва цялата ръка, но няма защита при проникване с пръст, например.
• IP2X – Със защита от твърди предмети с диаметър > 12,5 мм. Предпазва бъркане с пръст.
• IP3X – Със защита от твърди предмети с диаметър > 2,5 мм. Предпазва от бъркане с инструмент или дебел кабел.
• IP4X – Със защита от твърди предмети с диаметър > 1 мм. Предпазва от проникване на почти всички кабели, пластини, болтчета и др.
• IP5X – Със защита от прах; ограничено проникване (без вредно отлагане). Предпазва частично проникването на едър прах, т.е. възможно е да проникне прах, но това няма да е проблем за нормалната работа на продукта.
• IP6X – Пълна прахоустойчивост.

Водоустойчивост

• IPX0 – Без защита
• IPX1 – Със защита от капеща вертикално вода.
• IPX2 – Със защита от капеща вода при накланяне до 15 градуса от нормално положение. Реално всичко дотук си означава „продуктът не е защитен от вода“, т.е. трябва да пазите такива продукти от всякаква вода.
• IPX3 – Със защита от пръскаща вода, не би трябвало да е проблем да пипате продукта с мокри ръце или да го ползвате при лек дъжд.
• IPX4 – Със защита от плискаща вода, т.е. ако вървите в дъжда, ползвайки устройството и преминаващ автомобил ви „окъпе“, това не би трябвало да е проблем за устройството.
• IPX5 – Защита срещу водна струя с ниско налягане за поне 3 минути. Можете директно да сложите устройството под мивката и да го измиете при слаба струя. Или да го ползвате при силен дъжд или под душа.
• IPX6 – Защита срещу силна водна струя за поне 3 минути. Няма проблеми някой да ви пръска директно с маркуча, докато ползвате устройството. Реално издържа на всичко без пълно потапяне.
• IPX7 – Защита срещу ефектите на потапяне във вода на дълбочина до 1 метър в продължение на 30 минути. Спокойно можете да си вземете вана или дори да скочите в плитък басейн с устройството.
• IPX8 – Защита срещу ефектите на продължително потапяне във вода на дълбочина повече от 1 метър. Точните условия за всяко устройство са посочени от производителя.
• IPX9 – Защита от гореща водна струя, насочена от близко разстояние под силно налягане. Използва се изключително рядко. Ще ви даде възможност да ползвате устройството в гореща супа, например

Няколко примера

• IP22 – подходяща защита за разклонител, предназначен за ползване във вътрешни условия.
• IP44 – подходяща защита за разклонител, предназначен за ползване във външни условия.
• IP53 – подходяща защита за смартфон, който спокойно можете да ползвате в пясък на плажа.
• IP66 – подходяща защита за фотоапарат, с който да отидете на плажа и дори да направите снимки в морето, без притеснения, че някоя изненадваща вълна може да го прецака (разбира се, без да го потапяте напълно).
• IP68 – подходяща защита за фотоапарат, с който да правите подводни снимки.

Имайте предвид обаче, че стандартът не покрива работа в солена вода. Ако ползвате устройството в солена вода, веднага след това го поставете за 10 минути да се накисне в сладка такава, след което подсушете.

Освен това, имайте предвид, че някои производители като Sony твърдят, че телефоните им са IP68-сертифицирани, което се оказа „селски“ маркетинг, далеч от истината (и бяха осъдени). Подобни случаи имаше и с Apple и Samsung, като често причината е в протритото с времето водоустойчиво покритие. Ето защо не винаги е добра идея да рискувате живота на телефона си, ако не сте сигурни, че ще издържи…

Материалът Рейтинг за водоустойчивост и прахоустойчивост на техника е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Вече стана традиция да посещаваме технологичното изложение IFA в Берлин. Всяка година в началото на септември над 1800 изложители от цял свят показват иновации в технологиите и представят най-новите си продукти на площ от 160 000 кв. метра. Е, имахме честта да сме едни от 250 000 посетители на изложението и решихме да споделим с вас 18 неща, които ни впечатлиха на IFA 2018. Ето ги и тях:

1. Asus Zenbook с LED тъчпад

Asus представи шест нови лаптопа от серията ZenBook, с размери 13, 14 и 15 и инча. Всички те имат тъчпад с LED екран, на който може да видите различни бутони. Съотношението екран-тяло е 95%, всички модели разполагат с инфрачервени камери, а освен това лаптопите покриват военния стандарт MIL-STD-810G и осигуряват батерия с живот 14-16 часа.

2. Детски фитнес тракър Garmin Vivofit Jr 2 с функция за сън

След като фитнес-тракърите станаха популярни сред възрастните, Garmin се обединяват с Дисни и представят детски тракер с красив дизайн на любими герои и редица чудесни функции. Родителите могат да поставят цели на децата, да организират състезания с цели и точки, като децата повишават активността си. Тракерът следи и количеството сън.

3. PanzerGlass – протектор за телефон, издържащ на удар с чук

Ще го кажем просто – датчани са измислили и патентовали технология, наречена XtremeEdges, с която предлагат протектори за смартфони, камери и тем подобни, които устояват на удар с чук…

4. Panasonic Croustina – машина за печене на хляб с коричка

Пазарът е залят от машини за печене на хляб, но Panasonic SD-ZP2000 ще се появи на пазара от октомври 2018 г. Ще ви спестим подробностите за външния и вътрешния сензор, специалното покритие за постигане на най-добра текстура, 18-те програми за приготвяне на всичко от кекс до пица – ще ви кажем само, че резултатите са уникално вкусни! Между другото, един от любимите ни щандове (доколкото огромно хале може да се нарече „щанд“) беше този на Panasonic.

5. Хладилник Beko с технологиите Everfresh+ и Freshmark

Ако не сте чували за Arçelik, не се притеснявайте – до IFA и ние не бяхме. Това е турска корпорация-майка, обединяваща марките Beko, Grundig, Dawlance, Altus, Blomberg, Arctic, Defy, Leisure, Arstil, Elektra Bregenz и Flavel. Това обяснява защо Beko и Grundig представиха идентични технологии при хладилниците си. Една от тях е EverFresh+®, предназначена да поддържа влажността и въздушния поток в отделението за плодове и зеленчуци постоянни, така че трайността им да се увеличи до 30 дни. Другата е Freshmark, която пък индикира дали рибата или месото в хладилника е прясно, трябва да се консумира спешно или е директно за кофата.

6. Smart хладилник от Samsung

Говорейки за хладилници, Samsung отдавна са пионери в разработката на IoT устройства за дома. На IFA 2018 представиха „умен“ хладилник с голям дисплей, Android, вградена камера, следяща кой продукт от колко време е в хладилника, вграден гласов контрол с Bixby и пълна интеграция с мрежата на Samsung, наречена SmartThings. Пазарувайки в любимия си супермаркет, можете да видите какво имате в хладилника по всяко време – директно от смартфона си. Или пък да направите списък за пазаруване, да изберете рецепта според продуктите в хладилника ви, да четете новини, да виждате прогноза за времето и какво ли още не… От толкова технологии са останали и цели 810 литра място за съхранение на продукти.

7.  Samsung AR Emoji

Другата иновация от Samsung, идваща с S9/S9+ са симпатичните емотиконки AR Emoji (AR идва от Augmented Reality). Правите си „селфи“, с което автоматично се изгражда ваш 3D аватар. Простичко, но много ефектно и забавно.

8. Второ поколение 80″ 8K HDR телевизор от Sharp

Всъщност, 8К телевизорите бяха един от хитовете на IFA 2018 г. Избрахме Sharp, защото те бяха единствената марка, която представя нов свой модел (след първото поколение, представено през април 2018 г.) 8K телевизор за първи път именно на IFA. Но 8К телевизори представиха и Samsung, LG, Toshiba и TCL. Такива телевизори ще можете да си купите още в края на 2018 г. За съжаление, 8К филми (а камо ли телевизия) към момента в Европа почти няма, но в Япония вече пускат експериментално 8К предавания – наричат ги Super Hi-Vision телевизия. Черно-бели 8К телевизори обаче не се предлагат

9. Гъвкави дисплеи от Royole

Цветен дисплей с дебелина 0,01 mm??! Да, това е най-тънкият дисплей, произведен и патентован от Royole, който може да се сложи към смартфон, автомобил, дори дреха или шапка и да се увие в неправилна форма. Royole предлагат и вариант с тъчскрийн, който дава още повече възможности за използване – въобще, един от най-футуристичните щандове на IFA 2018 беше техният.

10. Mabot – „Лего“-подобни роботи за деца

Mabot всъщност е интересен Kickstarter проект, пожънал успех. Основният комплект учи децата на програмиране, функции, входни и изходни данни, сензори и взаимодействие с околната среда. С малко програмиране, много въображение и въпросния комплект на цена около 300 EUR, децата могат да се научат да правят най-различни роботи. Изглежда Lego-съвместим, а и качеството на изработка е чудесно.

11. Kuvings Slow Juicer

Kuvings CS600 Chef предлагат професионална сокоизстисквачка на бавни обороти (60rpm), която може да издържа и 24 часа непрекъсната работа, което я прави изключително подходяща за кафенета, ресторанти и фреш-барове. Има възможност за комбиниране на сокове, както и бавно изстискване чрез студено пресоване, получавайки максимално количество сок. Работи тихо и крайният резултат е хомогенен, като утайка практически не се получава. А ако изчакате месец-два, ще се появи и още по-добрата Kuvings CS700 Master-Chef.

12. Котлон в чекмедже

Китайската компания Haier прави впечатляващо навлизане на пазара на бяла и черна техника, година след година. През 2018 г. представиха перални без ремък (с директно задвижване по техен патент), дву-, три- и четирикорпусни хладилници, лампи-абсорбатори, фурни с печене на пара и не на последно място – котлони в чекмедже, които да не заемат излишно място на плота Ви, докато не ги ползвате.

13. HiMirror – умно огледало

New Kinpo Group

Надали сте чували за New Kinpo Group, компания от Филипините, която произвежда „умни“ огледала в три различни версии. Базовата (Mini) анализира кожата, като идентифицира бръчки, фини линии, тен, тъмни кръгове, червени петна и пори, след което предлага персонализирани препоръки за грижа за кожата, чиято ефективност може да се следи с течение на времето. Може да се ползва от няколко души едновременно, като огледалото разпознава лицата им. Можете да добавите и всички козметични продукти, които използвате (или пък искате клиентите на Вашия козметичен салон да използват, за да ги препоръчате). По-напредналите версии идентифицират алергени в козметичните продукти, предлагат различни заместители и гримове според случая и обстановката, свързани са с Amazon Alexa, Spotify и YouTube. Огледалото има и 8-мегапикселова CMOS камера, 2 високочувствителни микрофона, Wi-Fi и Bluetooth, което го прави всъщност доста по-добро от това в приказката за Снежанка.

14. Bellabeat – бижу тракер

На мъжете-техничари често ни е тъпо да подаряваме бижу. Окей, красиво е, но няма никаква практическа полза от него. Е, с bellabeat изобщо не е така. Бижутата на американската компания могат да проследяват движението на тялото през деня, според вида активност, от  йога до конна езда. Красивите аксесоари всъщност следят активността, почивката, общите изгорени калории, активното време, предприетите стъпки, изминатото разстояние, съня и движенията през нощта, менструалните цикли, фокусът, стресът и ги сравняват с Вашите цели. Петър все още се чуди какви цели можеш да си поставиш в категория „менструален цикъл“, но за да разберем, ще трябва да се бръкнем около $150.

15. Toshiba 12/14 ТB NAS HDD

Къде пазите личните си данни? Ако нямате NAS, може би е добре да се замислите такъв. А ако имате, от Toshiba към края на годината ще предлагат издръжливи NAS хард-дискове до 14 TB, запечатани с хелий. Ето защо преди да кажете, че конвенционалните хард-дискове са мъртви, помислете за Toshiba MN07, за който обещават и уникално добра цена на мегабайт. Това са приблизително 4 500 000 снимки, почти цяла година филми с високо-качество или, ако предпочитате, музика, която ще слушате нон-стоп 27 години без да повторите!!!

16. Екзокостюмът на LG – CLOi SuitBot.

Тази година LG заложиха на роботите. След впечатляващия си каньон от LED дисплеи, влизате в огромна зала, където ще видите упътващ робот; робот-пиколо, пренасящ куфарите Ви; шопинг-робот, изчисляващ покупките Ви и пренасящ ги от магазина до автомобила Ви; почистващ робот; робот рум-сервиз и робот-екзокостюм. Последният лично нас впечатли най-много: „обува“ се подобно на чифт панталони, адаптира се към структурата на тялото на всеки човек и прави тялото ни изключително силно. Това помага както на хора с двигателни проблеми, така и на такива, които просто имат нужда лесно да клякат и стават с до 300 килограма товар.

17. Брава, отключваща се с пръстов отпечатък от Hisense

Другият производител, който виждаме като изключително прогресивен, е Hisense. След като миналата година представиха „безкабелен“ телевизор, а тази бяха основен спонсор на световното по футбол, Hisense бързо настигат основни производители на бяла и черна техника, превръщайки се в един от големите играчи. А в XXI в. без smart home устройства няма как да си голям играч. Едно от нещата, които впечатлява е, бравата, отваряща се с пръстов отпечатък… за да няма поредна връзка със стърчащи метали, късащи джобовете Ви и притеснения къде сте си забравили ключовете…

18. Електрическа четка за зъби Philips Sonicare Protective Clean

Щандът на Philips беше другото ни любимо място по време на IFA 2018 (заедно с този на Panasonic). Philips представиха доста иновации, сред които продукти за по-здравословно хранене, по-добър сън и не на последно място – по-здрави зъби! Струва ли си човек да даде 500+ лв. за четка за зъби? Със сигурност е по-добре от това да ги даде за лекуване на развалени зъби, иначе оставяме на вас да прецените. Освен, че почиства супер с минимални движения на ръката, нововъведението е сензор в четката, който предава данни на Вашия смартфон чрез app и в реално време да ви казва кои зони пропускате, кога натискате прекалено силно и кога движите четката прекалено бързо.

Като цяло за IFA 2018

можем да кажем, че за първи път прекарахме два дни на изложението и определено ще отидем пак в идните години… Може и да няма как да предскажем бъдещето, но поне знаем как ще изглеждат домовете ни след 5-10 години… Дано!

Материалът 18 неща, които ни впечатлиха на IFA 2018 е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

От близо година се каним да си купим автомобил – за целта обиколихме десетки автокъщи в София и Пловдив, но като цяло резултатите бяха плачевни: коли или в умопомрачително лошо състояние, или „напудрени“ автомобили, за които при по-внимателен оглед откриваме, че са удряни или имат огромни проблеми в двигателя, или нереално високи цени… Е, имаше 1-2 „читави“ изключения, но пък там нямаха това, което търсим, така че решихме – време ни е да си внесем автомобил от Западна Европа.

Направихме си и една разходка до Белгия без успех – оказа се, че и там могат да са некоректни за километраж, състояние на автомобила, сервизно обслужване и… „той шибидахът сега не работи, защото е студен0о, ама иначе няма проблем“ или „пясъкът и тинята по двигателя са си нормално нещо при шофиране по белгийските магистрали“…

И тогава, почти отчаяни, попаднахме на Георги от Cars-Help.com. Изключително коректен човек, който за около две седмици ни реши проблемите и с негова помощ един VW Touran смени собственика си от Вюрцбург, Германия в София, България.

Ето как стана всичко: Георги взима 300 лв. такса за услугите си, плюс половината от договорената отстъпка. След плащането си харесахме обява от Mobile.de (имахме право на още две, но всичко се получи с първата). Георги прегледа обявата, свърза се с продавача, разпита подробно за автомобила, прати ни снимки и видео. Решихме да направим технически преглед (TÜV), а междувременно той провери дали автомобилът е краден, удрян и каква му е сервизната история. С изключение на преден ляв маншон и неработеща крушка за осветление на заден номер, всичко беше наред. Георги ни договори 500 EUR отстъпка от цената. Преминахме към плащането, което извършихме директно към продавача, като получихме договор и фактура. Георги ни уреди и автовоз от Германия – колата пристигна по-бързо от очакваното, за по-малко от 5 дни. Така за Хелоуин вече бяхме в КАТ-София с подготвени документи, където колегите на Георги ни съдействаха с цялата лудница по регистрация на автомобила, технически преглед, табели, гражданска отговорност и каско… За съжаление, по грешка на КАТ бяха вписали бензин вместо дизел в талона и се наложи нещата да се коригират – Георги отново се включи адекватно и проблемът бе разрешен в рамките на час.

Равносметката – 17 разменени email-и плюс малко комуникация по Viber за всички обяви, снимки, договори, пълномощни, фактури и платежни. Всичко по електронен път, без да се налага да ходим където и да било (с изключение на регистрацията в КАТ), много спестено време и нерви. Благодарим на Георги и го препоръчваме – пълни подробности за процедурата по внасяне на автомобил и данни за контакт с него ще намерите на www.cars-help.com.

Материалът Покупка на автомобил от Германия: Георги от Cars-Help.com е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Редовните ни читатели знаят, че много обичаме да правим ревюта, стига времето ни да го позволява и да попаднем на интересен продукт… Свилен Николов, фен на блога ни, се свърза с нас, за да направим тест на орехотрошачката Drosselmeyer. Изгледахме рекламното видео и решихме да я изпробваме:

Няколко дни по-късно при нас се озова малка, спретната кутийка с размери 12х11х5 см, от която се твърди, че създателите на орехотрошачката Ерик фон Шоуц и Йоаким Норин спечелили награда за дизайн. И че ядките се чупят лесно, безпроблемно и без да хвърчат черупки наоколо…

Ние обаче решихме да проверим последното… Все пак има много тежки и евтини неща, с които можете да чупите ядки. А Drosselmeyer не е нито тежка, нито евтина – струва 65 лв. на този сайт за орехотрошачки.  Ето защо решихме да я подложим на тест срещу два противника в два тура – орехи и бадеми.

Първият претендент носи прозвището „Домоуправителят“. Става въпрос за най-обикновен чук. Основни предимства – черупките се чупят бързо. Основен недостатък – и ядките се чупят бързо, т.е. иска се много добра преценка на силата, с която да ударите така, че хем да счупите черупката, хем да не направите ядката на прах. Другият основен недостатък е, че вдига доста шум и в някои случаи отделни парченца от черупката хвърчат доста надалеч.

Вторият претендент е една обикновена орехотрошачка. По принцип можете да си я закупите на цена между 8 и 12 лева от почти всеки магазин, но нашият екземпляр е наследен от някоя баба и очевидно – дълго предаван от поколение на поколение. Основни предимства – запазва ядките малко по-добре от чука. Основни недостатъци – кръглите орехи бягат и подскачат, изисква се много сила, за да се счупят ядките, а парченцата от черупките хвърчат напосоки.

Колкото до Drosselmeyer, орехотрошачката стои добре в ръката и дори децата успяха да счупят орехите (едното – с лекота, другото – с малко повече сила, но все пак и двамата се справиха). Входът на орехотрошачката поема всякакви черупки с диаметър по късата страна от 0,5 до 4,5 см. Накратко, няма да имате проблеми с лешници, бадеми, кайсиеви ядки, фъстъци, макадамия, бразилски орех, английски орех, персийски орех, обикновен орех… всъщност само с кокосовите орехи няма да ви се получи. Ако покриете входа на орехотрошачката, черупки практически не хвърчат. Не може да се мери по бързина с чука, но запазва ядките много по-добре, благодарение на двустепенния лост, чрез който металната част прониква едва около 2-3 мм в черупката – точно колкото трябва, за да я счупи, но без да засяга ядката. Корпусът е от цинк, а самата орехотрошачка се предлага в червено, златно, сребърно, черно, бяло и разни други варианти. Ако се поровите в Интернет, ще откриете че въпросната джаджа е изложена и до ден днешен в Шведския национален музей и е сред любимите вещи на Опра Уинфри.

Ето и самото видео:

Както виждате от теста, в първия рунд (чупенето на орехи), най-зле се представи обикновената орехотрошачка. Чукът беше по-бърз, но за сметка на това хвърчаха черупки в цялата къща и вдигнахме доста шум.

Във втори рунд обаче чукът се справи най-зле. Да, отново тестът с чука беше най-бърз. Ама то и винт влиза по-бързо с чук, отколкото с отверка, но колко дълго държи е друг въпрос… Повечето бадемови ядки бяха смазани и от 10 едва 3 останаха цели. Обикновената орехотрошачка имаше същите проблеми като при орехите (трудно наместване на ядката в челюстите, нужда от силно стискане и разхвърчаване на черупки навсякъде), но поне 7 от 10 ядки останаха цели. Колкото до Drosselmeyer – тестът с 10 бадема отне 10 секунди по-малко от обикновената орехотрошачка и почти половин минута повече от чука, но резултатът беше 10 от 10 запазени цели ядки…

В заключение, орехотрошачката на Drosselmeyer е много лесна за използване, наистина не цапа с парченца от черупки и запазва ядките цели. Не е евтина, но пък е много солидна, има приятен дизайн и определено е един чудесен подарък за всяко домакинство.

Определено сме впечатлени от качеството на Drosselmeyer и ще следим продуктите на стокхолмската компания с интерес. А вие можете да научите повече за орехотрошачката и дори да си я поръчате, или пък да се вдъхновите от нашия пътепис за Стокхолм.

Материалът Шведска орехотрошачка Drosselmeyer – сравнителен тест е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Вече няколко пъти ми се случва да ми хрумне готина идея, да не я опиша и да я видя реализирана след няколко години:

• 1998 г.: Защо спирачките се натискат с крака, когато при опасност първоначалната ти реакция е да се вкопчиш здраво във волана? Ще е супер, ако ги направят като бутони в кормилото.
• 2000 г.: Ще е супер, ако можеш да пратиш SMS на бойлера си кога да се включи и изключи.
• 2005 г.: Ще е супер, ако при отваряне на airbag или друга индикация за катастрофа, колата изпраща координатите си на тел. 112 (тогава беше 150/166).

Днес ми хрумна друга идея – хората, които пътуват повече имат нужда от редица дребни устройства, вечно забравят я някое зарядно, я важно фенерче, я разклонител…

Ще е супер, ако се предлага all-in-one travel устройство, нещо като уред „швейцарска ножка“, с нещата, от които един съвременен пътешественик се нуждае. Представям си грубо нещо подобно (с малко фотошоп):

1. Всякакви адаптери и захранване от контакт и автомобил.
2. Зарядно устройство през USB
3. Дигитална везна за багаж с дисплей
4. LED фенерче (силна светлина)
5. Нощна лампа (слаба светлина)
6. Портативна тонколонка (с Bluetooth или USB връзка)
7. Часовник (използва се същия дисплей)
8. Будилник (използва се същия дисплей)
9. Радио
10. MP3 player
11. SD-card reader
12. Storage (може да има вътрешен или да се ползва SD-карта)
13. Powerbank (резервна батерия), би трябвало да се поберат 10-20000 mAh
14. Малко чекмедженце за дреболии (SD-карти, монети, кредитни карти, визитки, ключ, флашка и др.)
15. Огледалце от вътрешната страна на чекмедженцето.
16. Сгъваем статив, който може да се използва и за селфи-стик. Може да има малко дистанционно за контрол на MP3 player-а и селфитата.
17. Разклонител
18. Порт за аудио-слушалки
19. HDMI порт с вграден в устройството Miracast / Chromecast (действа като dongle)
20. RJ-45 LAN порт и access point за Wi-Fi.

Какво мислите за идеята? Със сигурност подобно устройство няма да е евтино, докато не се пусне в много голям тираж, но пък стойността му ще е в пъти по-ниска от сумата на всички отделни такива, а и ще е доста по-компактно…

Материалът Идея: 20-in-1 Travel Kit е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Писна ми от целия този хейт за София и столичния градски транспорт… Днес имах да свърша няколко задачи в различни точки на града и си казах: ще ползвам градски транспорт. Купих си и карта за деня, за 4 лева.

„Ей, за 4 лева ще се разцепя от градски транспорт!“, помислих си. И сякаш някой чу мисълта ми – наистина се разцепих. Но, да започна историята нормално: сканирах си баркода, влязох си, попътувах, свърших си работата, смених 2-3 автобуса и ето – стана време да си ходя към къщи. Наглед просто придвижване от „Дианабад“ до „Бели брези“, не би трябвало да отнеме много време.

Влязох в метростанцията и доближих баркода на „еднодневката“ си към четеца – „баркодът е отхвърлен“. „Сигурно се ползва другият код, иначе каква е логиката да има два баркода на една карта“, решавам. Обърнах я – същият резултат. Трети, четвърти, пети опит – баркодът е все така настоятелно отхвърлен. Въртя картата, допирам, натискам, доближавам, подпирам, сближавам, приближавам, отдалечавам и рязко приближавам, после плавно приближавам, след това лизвам, долепям, прилепям, побутвам, тикам, приклещвам, бутам и дори потупвам леко – пустият турникет постоянно ме отхвърля!

Поглеждам с надежда към лелката в кабинката, а тя, виждайки ме с отегчение и лека нотка съжаление казва:
— Ама Вие не знаете ли, че втория път баркодовете не работят?

Все едно баркодовете да не работят е най-нормалното и естествено нещо на света!

— Айде, минете от тук – влизам през входа за инвалидни колички, качвам се в метрото и се чудя къде да се прехвърля. Решавам бързо – ще сляза на стадион „Васил Левски“, от там само пресичам и се мятам на автобус 204.

Правя го, но на спирката чувам онова монотонно:

— Автобус. Двеста. И четири. Пристига, след. Двадесет. И пет. Минути.

25 минути?! Нормални ли сте?! Гледам и другите линии, които би трябвало да ми свършат работа – 22 мин., 24 мин., 19 мин… Поглеждам разписанието – след 20:00 ч. по зимно разписание се чака 25 минути. „Няма да стане, аз за толкова време ще стигна до НДК и ще си хвана трамвай 7…“, казвам си, правя няколко крачки и… Същият автобус 204, който трябваше да дойде след 25 минути ме подмина само след минута! Ей, как лети времето!

Изпускам го, но виждам, че 76 също е на спирката, втурвам се да го догоня, но шофьорът затваря вратата под носа ми, както и под заострените носове на двойка гърци. Не знам гръцки, но когато всяка втора дума е „гамото“, общо взето ти става ясно какво си мисли човекът.

Гърците спряха първото такси, размятат някакви банкноти, викат „ен-‘де-‘ка“, което така и не стана ясно „единадесет“ (εντεκα) ли е, „НДК“ ли е, но след 10-секунди „разговор“ с „копърката“ и поредното „гамото“, гърците закрачиха по „ремонтирания“ Граф Игнатиев. Аз също, но случайно видях идващ трамвай 18 и дори го ползвах за една спирка. Така, съвсем скоро се озовах пред спирката на тролей 9.

— Тролейбус. Девет. Пристига, след. Четиринадесет. Минути.

Е, можеше и по-зле да е. Чакайки, наблюдавам как група брадясали просяци разделят печалбата за деня по банкноти, а с монетите отиват и си купуват половин литър водка „Flirt“ за 3,50 лв. от близкия клек-шоп.

„Само в София можеш да си купиш бутилка твърд алкохол в супер-центъра за по-малко от 2 EUR…“, мисля си. А просяците застават пред входа на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и си правят импровизиран фотьойл от кашони и някакви други боклуци. Настаняват се както аз се настанявам на дивана вкъщи след тежък работен ден. Отварят бутилката с водка и изпиват съдържанието ѝ за по-малко време, отколкото шофьорът на 76-цата стоя на спирката. На около три метра от тях съм, но вонята на алкохол се усеща…

В този момент се дотътрят пеш и моите „приятели“ гърците. До същата спирка. Малко по-късно пристига и тролейбусът – стар „Икарус“ с фейслифт. Цялата „компания“ се качва вътре. Една окъсняла пенсионерка се опитва със засилка да преодолее високото стъпало на тролея, но не успява. Помагаме ѝ, аз и двамата просяци. Вратите се затварят с трясък, електромоторът забучава и тролеят потегля.

Имаше една реклама на Infiniti Q30, в която Стоичков философски завършваше с пловдивски диалект – „МиришИ на лукс“. Е, тук мирише на флирт. На водка „Flirt“. В целия тролей! Гърците и пенсионерката слизат на НДК, качват се група англичани…

Стигаме до Петте кьошета, но вместо по очаквания маршрут към бул. Прага, тролеят завива към Руски паметник. Аз се чудя какво става, но шофьорът веднага спира, излиза от кабината и изкрещява:

— До тука съм! Слизайте!

Просяците чинно слизат. Бабата, която едва се качи, веднагически скача от тролея с финеса на фигуристка, направила четворен лутц, а англичаните гледат неразбиращо като Уейн Рууни червения си картон на четвъртфинала през 2006 г. Шофьорът ги вижда и с непоколебимостта на съдията от същия този мач им посочва изхода на авторитетен английски:

— Аут!

Добрата новина – само пресичаме булеварда и след по-малко от пет минути идва нов тролей 9. Този път завива в правилната посока. Качваме се. Тук е топло и почти уютно. Син екран от системата за таксуване ни казва, че тя не работи и молят да ги извиним. Извинявам ги, искам само да се прибера час по-скоро.

Остатъкът от пътуването прекарвам взрян в една от снимките на фотоконкурса „Заедно стигаме по-далеч“, проведен през октомври 2017 г. Така казва поизбелелият плакат, залепен и късан няколко пъти върху иначе новото стъкло до вратата. Снимката на плаката пък е озаглавена „Веселият тролей“ – представлява столичен булевард, странна композиция от жици и светофарна уредба, както и стар „Икарус“ с виснал кабел под шофьора, който пък от своя страна се опитва да заходи за ляв завой. Гледам снимката и се чудя – защо пък точно „веселият“? После се сетих за една мисъл на Самюьл Смайлс – „Веселият човек създава за себе си весел свят, мрачният човек създава за себе си мрачен свят.“

София е един от градовете с най-много автомобили на човек от населението. Направо ви се чудя, уважаеми съграждани, защо е целият този хейт по градския транспорт. Карате си инфинититата и замърсявате въздуха, а само за 4 лева можете да се возите „инфинити“ в рамките на деня и да изживеете този букет от преживявания, аромати и весели тролеи…

„Дианабад“ – „Бели брези“. 7 километра за 2 часа и 15 мин. Средна скорост: 3,11 км/час. Какъв монорейл, Петре, какви пет, пардон, четири лева???

Прибрах се, ей!

Материалът Прибрах се, ей! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

AliExpress… Едва ли са останали много хора, които да не са чували за „китайския Amazon“ или възможността да поръчаш стоки от Китай онлайн… Услугата, която възроди Български пощи, се ползва от десетки хиляди хора в България и 150 милиона потребители в света.

След три години ползване, ето трите най-важни извода:

1. Не си купувайте нищо, което Ви трябва спешно. Около 15-20% от пратките се губят по пътя (парите винаги се възстановяват в този случай), но често се случва да почакате месец-два и накрая да не дойде нищо. По възможност, ползвайте пратки с проследяване, защото няколко пъти съм ходил в кварталната поща, където случайно „откриват“, че има пратка за мен и тя стои там две седмици без никой да ме уведоми.
2. Не купувайте дрехи, храна и батерии. Дрехите – защото материята рядко е памук и размерите често не отговарят, храната – заради липса на регулации, а батериите – заради твърде многото регулации при транспортиране и това, че капацитетът никога не е този, който търговецът описва. Същото важи и за важни автомобилни части, медицинска техника и въобще, всичко, от което може да зависи животът или здравето на Вас и Вашите близки.
3. Китайско изобщо не значи „некачествено“. Да, описанията на стоките често са на английски, преведен с Google Translate. Да, има много боклуци. Но има и доста качествени неща.

В тази публикация избрахме десет стоки, от които всеки има нужда и от опит (наш и на наши близки и приятели) можем да Ви препоръчаме да си купите от AliExpress.

Още един съвет – попитайте Вашите близки и приятели дали биха си взели и се комбинирайте – така ще спестите допълнително от доставка и търговски отстъпки за количества.

Електрически LED крушки

LED крушките са екологични, светят добре, отразяват се добре на сметката за ток, а в AliExpress според вида и размера цените започват от левче и достигат до 4-5 лв./брой. А ако поръчате десетина наведнъж, цената на доставката пада значително. Същото важи и за автомобилни крушки, лунички и LED ленти.

Линк към изпробван търговец:

https://www.aliexpress.com/store/910754?spm=2114.10010108.0.0.60fe6f17XcybK4

Зарядни за телефон и кабели

Писнало ни е постоянно да търсим зарядни и кабели за телефоните си.  Затова си взехме – за под 10 лв. може да си намерете читаво двойно зарядно с два кабела. Колкото до кабелите, изборът от видове, цветове и шарки е огромен. Доста хора си взимат и калъфчета, протектори и др.

Линк към изпробван търговец:

https://www.aliexpress.com/item/2-Ports-EU-Plug-LED-Light-USB-Charger-USB-Cable-5V-2A-Wall-Adapter-Mobile-Phone/32836604857.html

Преходници

HDMI, mini-HDMI, VGA, S-video, Composite, DisplayPort, SCART, антена… това са само част от стандартните входове и то само за видео-сигнал. За да направите връзка между компютъра, телевизора, тонколонките и аудио-уредбата, често Ви се налагат такива преходници, а в повечето магазини за техника в България тези неща струват двуцифрени, а понякога и трицифрени суми. За 2-3 до няколко десетки пъти по-ниска цена можете да си ги поръчате от AliExpress. HDMI-усилвателят (repeater) за $2 от Китай работеше в пъти по-добре от един уж германски еквивалент.

Линк към изпробван търговец:

https://www.aliexpress.com/store/1260438?spm=2114.12010108.pcShopHead_6921623.0

Индикатор за варене на яйца

Простичко, но гениално – пускате индикатора при яйцата и наблюдавате как се променя, докато ги варите. Супер лесно да прецените дали яйцето е рохко или твърдо сварено. Единственият му проблем е, че е чуплив почти колкото яйце при изпускане, така че си вземете няколко. Идеален подарък за майки, баби, сестри и други домакини. И, разбира се, можете да помислите за всякакви цедки, фунии, мерителни съдове и др.

Линк към изпробван търговец:

https://www.aliexpress.com/item/New-Colour-Changing-Eggs-Timer-Supplies-Perfect-Boiled-Kitchen-Helper-Practical-Boiled-Eggs-Cooking-Tools-Soft/32832650094.html?spm=a2g0s.9042311.0.0.27424c4dAhXczL

Бариста-формички за какао, капучино и лате

Ако обичате да добавяте красота към сутришното кафе, можете да си поръчате тези приятни формички за жълти стотинки… Само добавяме и идеята да потърсите формички за лед, курабийки, сладкиши, пържени яйца, гофрети, шоколад…

Линк към изпробван търговец:

https://www.aliexpress.com/item/Free-shipping-16Pcs-set-Fashion-Cappuccino-Coffee-Barista-Stencils-Template-Strew-Pad-Duster-Spray-Tools-AF019/32568009980.html

Четки и аксесоари за грим

Надали бихме си купили козметика от Китай, но пък тези четки са най-добрите, които Биляна е имала и ползвала. Изглеждат точно като на картинката – бамбукови дръжки, фина изработка и естествен кози косъм.  Добавете към идеите за козметични аксесоари и всякакви фиби, шноли, масажиращи джаджи и т. н.

Линк към изпробван търговец:

https://www.aliexpress.com/item/10-pcs-Professional-safety-beauty-and-health-Cosmetic-Makeup-Brush-Set-Makeup-Brushes-with-cowboy-s/32359185727.html

Велосипедни аксесоари

Нашите редовни читатели вероятно знаят, че цялото семейство караме велосипеди. Но дори Вашето хоби да не са велосипедите, а да речем – риболов, електротехника, авиомоделизъм, карвинг или създаване на борд игри – със сигурност ще намерите редица неща, свързани с хобито Ви. Колкото до велосипедите, за съжаление в България на много места те се продават без задължителните аксесоари към тях – дори бяхме писали по темата… Но при всички положения, движейки се по пътищата с велосипед, имате нужда от фарове, стопове, светлоотразители, звънец, ремонтен комплект, бутилка от вода и безброй други дреболии. Професионален велофар в специализираните магазини лесно може да достигне цена 30, 40, 50 и нагоре лева. В AliExpress ги има същите по $3-4. Някои от нещата са наистина стотинки – например 20 странични светлоотразителя са $7 – поръчахме два комплекта и обзаведохме всичките велосипеди на родата до девето коляно и дори раздавахме на децата в квартала – safety first!

Линк към изпробван търговец:

https://driftmaniac.aliexpress.com/store/group/Bicycle-Accessories/2340108_509297244.html

Аксесоари за запалката на автомобил

Не знаем как е при Вас, но при нас броят на устройствата, които искат ток, докато пътуваме с кола, може значително да нарастне: GPS, мобилни телефони, лаптопи, FM-трансмитери, радар-детектори и видео-регистратори са все устройства, които си искат ток. Отделно, към кръглия вход за запалка на автомобила може да закачите както запалка, така и хладилна чанта, портативна прахосмукачка, USB-разклонител, зарядно за лаптоп и какво ли още не… В нашия случай джаджата от снимката спаси положението, но ако USB е всичко, което Ви трябва, има такива с 2, 3 и 4 изхода, fast-charging и индикатор за нивото на акумулатора.

Линк към изпробван търговец:

https://www.aliexpress.com/store/1453025?spm=2114.10010108.0.0.7cd55dd1SWFDt1

Фотоаксесоари

Ако обичате да снимате, без значение дали с телефон или фотоапарат, има редица джаджи, които ще Ви улеснят живота. Не бих се доверил на китайците да сложа обектив или нещо, което да има директна връзка с фотоапарата ми, но разни прожекторчета, държачи тип „евтин гимбал“ (най-общо за непросветените – триосов селфи стик със стабилизация), дистанционни управления, палатки, стойки за продуктова фотография, нивелир, сенник, нови гумени уплътнения за фотоапарата и др. са нелош избор.

Линк към изпробван търговец:

https://zhiyun-tech.aliexpress.com/store/4884060

Инструменти и кутии

Да, не бихме си взели електрожен, дрелка или моторна резачка. Дори за сериозен гаечен ключ, отвертка или тресчотка доста бихме се замислили. Но, виж, телескопична пръчка с магнит и фенерче за изваждане на дреболии, паднали зад дивана или пък хубава кутийка-органайзер за дреболии – защо не?

Линк към изпробван търговец:

https://www.aliexpress.com/item/Mini-Real-Stick-Neodymium-Imanes-LED-Pick-Up-Tool-Telescopic-Magnetic-Magnet-Tool-for-Picking-Up/32854058820.html

Е, това бяха 10 предложения от нас. Китайският пазар е необятен – не бъдете (твърде) предубедени. Дано сме Ви били полезни!

Материалът 10 неща от AliExpress за всеки е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Според една статистика, типичният геймър е мъж на около 35… Поне в моя случай е вярно. Не е като да съм маниак, но с удоволствие разтоварвам напрежението от офиса в тежък работен ден с интересни заглавия…

Специален абзац за Биляна: за децата го взехме, за де-ца-та… да имат те да играят, не беше за мен!!!

Но дали да си вземете Playstation 4. Ще ви дам пет причини да го направите и пет причини да изберете друга платформа.

5 причини „за“:

Причина 1: Някои заглавия са само за Playstation 4

Detroit: Become Human, Horizon 4, Uncharted, God of War, Spider-Man… всички те и още стотици популярни заглавия са ексклузивни за PS4. Тоест, просто няма друга платформа, на която да играете тези игри…

Причина 2: Игрите идват първи

Феновете на PC игрите често на шега наричат PS4-геймърите „бета-тестъри“… Просто повечето игри излизат първо за PS4. И ако сте от хората, които искат да дават 100-120 лв., за да сте са първите, изпробвали заглавие Х, PS4 е вашият избор. Хубавото е, че като ви омръзне, може да си я размените с приятели или да я продадете (ако е на диск)

Причина 3: Виртуалната реалност (VR)

Със сигурност сте чували за очилата за виртуална реалност. И ако искате буквално да бъдете погълнати от света на VR, според повечето геймърски списания и сайтове, PS4 е най-добрият начин.

Причина 4: Хубава графика, почти 4K

За да постигнете съпоставима графика и производителност на компютър, ще трябва да наринете поне 2000-3000 лв. в дъно, процесор и видеокарта. Е, графиката не е 4К все още, но по лично мое мнение (и не само) е наистина впечатляваща.

Причина 5: PS Plus

120 лв./година може и да звучат като много пари, но реално ще получите 24 игри в рамките на година, т.е. по 5 лв./игра. Дори само две от тях да са по вкуса ви, инвестицията си струва… А и се отключват възможности да играете по мрежа с приятели.

5 причини „против“:

Причина 1. Почти липсват local multiplayer игри

Купувайки конзола, означава да седнем с приятели, с децата или с партньора и да цъкаме рамо до рамо, забавлявайки се. Така беше със старото ми ATARI, с Nintendo Wii и още няколко конзоли. При PS4 обаче тези игри практически липсват – има 4-5 заглавия с локален мултиплейър и това е… Може ли да си купиш Need for Speed: Payback и да не можеш да издухаш човека, седящ с другото дистанционно до теб…

Причина 2. Първият свален байт и не може да върнете играта

Което пък ни довежда до тъпата политика на Sony – свалите ли дори един байт, вече не можете да върнете покупката. Steam например са доста по-щедри: дават ти да поиграеш играта 2 часа и ако ти хареса, да си я запазиш. Ако не – няма никакъв проблем да ти върнат парите.

Причина 3. Не поддържа UHD Blu-ray

Ще го кажа така… Sony е компанията, създала Blu-Ray стандарта. И изведнъж се оказва, че Sony не поддържат Blu-Ray UHD. За сметка на това Xbox One го поддържат! Все едно хладилни витрини на Coca Cola да не са съвместими с техните собствени бутилки, а тези на Pepsi да ги побират перфектно…

Причина 4. PS Plus, pay-to-win, микротранзакции

Чакай, ама нали го беше дал като причина „за“ този PS Plus, ще кажете! Да, заради игрите! Но да спреш network multiplayer на хора, които са си купили игра за 100 лв., просто защото не са си взели и PS Plus трябва да е подсъдно! Колкото до „безплатните“ игри – какво ви дразни най-много в игрите за мобилен телефон? Микротранзакциите, точно така! И при PS4 е същата история (и то не само в безплатните игри). Искаш нова броня, коронка на принцеса или виртуални 1000 жълтици? Ами плати си с истински! Thanks but no, thanks!

Причина 5: Идва PS5!

И ако парите не са водещия фактор (ако си купувате PS4, не трябва да са, заради допълнителните разходи за игри и абонаменти след това), съветът ми е да почакате и да си вземете новата версия. С излизането на новата версия и цените на PS4 ще паднат. Но фокусът върху новите игри ще падне на PS5, а не на PS4…

В заключение

• Ако животът ви е гейминг, обичате бързи и динамични игри с много екшън или пък виртуални интерактивни филми с красива графика, а мултиплейърът го цъкате онлайн, вземете си PS4.
• Ако обичате прости аркадни игрички и искате да победите гаджето на някоя игра в рамките на 10-15 мин., докато се излежавате в мързелив съботен следобед, или пък имате малки деца (повечето PS4 игри са 12, 16 и 18+) заложете на нещо като Nintendo…
• А ако сте като мен и си падате най-вече по походови стратегии, симулации и куести, искате да ползвате джаджата и за работа, а и не ви се дават 259 лв. за Super Duper Ultra Hyper Pack с два виртуални меча, виртуален щит и виртуални кристали, заложете на PC-геймингът.

Материалът Пет причини да (не) си купите PlayStation 4… е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.